Цивилизацията на Древния Рим и влиянието ѝ за културата по дунавските земи (СНИМКИ)

Римската крепост „Сексагинта Приста“ се намира в северозападната част на град Русе, на възвишение край река Дунав, в началото на днешната ул. „Калоян“. Крепостта е локализирана в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. 
Първи сведения за крепостта и останки от нея получаваме в началото на ХХ век от чешките братя Шкорпил. При строежи и изкопни работи в двора на Военния клуб са регистрирани останки от крепостта, но археологически проучвания има в периода 1976-1978 г. и 2005-2006 г. Открити са около 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест сгради, храм на Аполон и Принципията – щаба на военната част в Сексагинта Приста. Извършено е консервиране на откритите структури през 1976-1978 г. и през 2002 г. е отворена експозиция на открито „Сексагинта Приста“. В изминалите  години обекта е социализиран и сега е сред посещаваните музейни експозиции. 

Още: Кметът на Русе откри изградения пешеходен мост на езерото в Лесопарк „Липник“

Още: Обявиха кога се възстановява движението в двете посоки по "Дунав мост" при Русе

Името на крепостта се превежда като „Пристанище на 60-те кораба”. След анализирането на всички достъпни извори е установено, че кастелът получава името си във връзка със събития от края на І век, а именно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.). Тогава през р. Дунав, при устието на р. Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6000 човека. Точно 60 кораба от типа пристис са били необходими за тази акция. В чест на победата над даките кастелът получава новото си име. До тогава укреплението е носело тракийското име на р. Русенски Лом. Първите известни епиграфски и писменни извори за Сексагинта Приста са от началото на ІІ век. Доскоро се смяташе, че на територията на кастела е съществувало неукрепено тракийско селище в периода от ІІІ век пр. н.е. до идването на римляните. Последните проучвания доказват по безспорен начин, че хълмът е място, където траките са извършвали непознати за нас обреди и култови практики. Останки от тази дейност са стотици ями, от които засега са проучени около 50. Тракийският ямен комплекс е датиран в периода І век пр. н.е. – І в от н.е. Мястото е важно култово средище, а разположеното близо селище (на около 500 м) има важни търговски и политически функции. В ямите са открити много керамични съдове, бронзови предмети, монети, кости и други находки. Уникален е зооморфен съд с богата врязана и излъскана украса, завършващ с глава на орел.

Още: Община Русе ще подпомогне изграждането на асансьор за хора с увреждания

Още: Над 4000 зрители съпреживяха традиционното Коледно надиграване в Русе

Останките на хълма, от периода ІІ-ІІІ век са от цивилни постройки, вероятно крайлагерно селище, обособено и като култов център. Една от тях е храм на Аполон, в която са открити депонирани четири цели и фрагменти от оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети и други находки. Интересен е планът на открития храм. Той е ориентиран североизток – югозапад и по план прилича на християнски храм. Най-близките подобни езически храмове са при с. Ручей, Крумовградско; Бенуел, Англия и Поролисум в Дакия (Румъния). Разкрития храм е доказателство за заимстването от ранните християни и на плановите конструкции от езическите храмове. Сградата преустановява функциите си в края на ІІІ век и върху нея е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията. По това време (края на ІІІ - началото на IV век) е изградена късноантичният кастел, към който принадлежат разкритите през 1976 - 1978 г. сгради, северозападната крепостна стена и кула. В началото на IV век, при император Константин Велики е изградена и Принципията на кастела Сексагинта Приста. Сградата преустановява да функционира като Принципия при безредиците, предизвикани от готите в края на IV век. След това е използвана до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко - главно монети и фрагменти керамика. Засвидетелствано е обитаване през късната античност ( V-VI век ) и Първата българска държава (Х – ХІ век) по монети и фрагментирана керамика. Отхвърлено е твърдението за наличие на крепост от Втората българска държава.

Следващите следи от обитаване са от края на ХІХ век - останки от няколко къщи, девет септични ями и тунел. Към последното ниво се отнасят и останки от ХХ век.