В дунавската равнина, близо до поречието на река Дунав, където утринните лъчи огряват бостана, а звуците от чешмите отмиват ежедневните проблеми, Смиленчани ни връщат години назад във времето, където да докоснем традициите и корените си и да изпълним душите си с любов към нашето, родното, българското.
Национален фестивал на динения маджун, село Смилец, 2024 г.
Идеята за възстановяване на традициите на правене на динен маджун възникнала като част от календарния план на местното читалище преди години, а подготовката за деня започва със засяване на бостан още през пролетта.
По време на фестивала се вижда целият процес на направа “от нивата – до тавата“, който предизвиква интерес за различните поколения, участващи в дейностите. При засяването бабите и децата се отърколват в бостана, за да станат големи дините. Малките динчета стават на туршия, а големите – на караомурски маджун.
Фестивалът предлага на посетителите участие във всички видове дейност. От бъркането на течността за сгъстяване на маджуна до „облизването“ на тавата в крайния етап на приготвянето му.
Всички моменти от приготвянето на традиционните баници също се извършват пред очите на гостите – месене на тесто, точене на корите, правене на баницата и изпичане. Паралелно се представят и различни обичаи, отразяващи бита на местните жители в миналото – тъчене и предене на вълна, правене на динени фенери, етнографска изложба и возене на магарешки и конски каруци.
Всяка дейност се извършва с много емоция, страст и трепет, защото всички заедно се събират, за да възстановят българските традиции и да ги предадат на младите поколения.
