Мартин Янков се завръща от Лондон, за да приложи таланта и въображението си в София. Специалист по ландшафтна архитектура, който има визия за градските пространство, съмишленици, които му помагат и истинско желание да промени облика на столицата. Янков наскоро организира фестивала "Реките на София" - дългосрочна инициатива, която цели да превърне градските реки в паркове. Ето какво разказа архитектът в рубриката "Предай нататък".
Още: Михаела Йорданова, която спасява дивите орхидеи
Още: 11-годишната Лиа и вълшебния й свят
Какво те мотивира да се прибереш от Лондон в София?
Мотива ме това, че обичам София. Денят, в който заминах за Лондон, беше и денят, в който знаех, че ще се върна тук и ще се развивам тук. Беше необходимо да прекарам малко техническо време във Великобритания, за да натрупам нужните умения.
Още: Дом на колела: Цветослава и мечтата да живееш в каравана
Още: Димитър Пурнаров - момчето, което пее на 12 езика
С какво се занимаваше в Лондон, докато учеше там? Работил ли по сходни проекти като "Реките на София"?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Художникът и скалите на великите българи
Още: Шестгодишният вицешампион по шах Велислав разказва за големия успех на европейската сцена (ВИДЕО)
Занимавах се със строителство на градини. Бях и ландшафтен архитект за фирма, която работи по проекти, свързани с публичните пространства. Имах собствен малък бизнес, той започна да се разраства, но точно като започна да върви, дойде крайният момент и си казах - време е да се върна и да си следвам мечтата в България.
Наскоро направи фестивала "Реките на София". Той събра изключително много хора, като доста софиянци за пръв път слязоха долу, под Лъвов мост, по протежението на реката. Как организира такова мащабно събитие?
Софиянци са слизали и преди долу, но не и в такъв мащаб. Много хора, които дори живеят тук наоколо, не бяха виждали отблизо мястото. Избрах именно Лъвов мост, защото е едно от най-централните места в София и едно от най-забравените. И е логично, когато се занимаваш с градски пространства и ландшафтна архитектура, да избереш едно от най-проблемните места.
Още: Кукла от ромски произход или как децата по-лесно да приемат различията
Още: Да нарисуваш Левски с 10 000 бутона
Фестивалът не беше направен изцяло от мен, по-скоро от фондацията, която основах - "Колективът". Това е другата ми страст - обединяването на множеството двигатели на промяната като неправителствени организации, фирми, артисти, изобщо будни личности, които правят нещо за София и България, но нямат развит начин да се обединяват с другите. Мечтая за обединяване на младите българи. И да облагородяваме недоразвити пространства, които имат страхотен потенциал. Добрите идеи имат силата да обединяват хора бързо.
В какви трудности се сблъска при провеждането на фестивала?
Не една или две. Повдигането на нивото на водата например. За да се преодолее този страх и да се измисли решение, се изискваше проучване и кураж на целия екип, координация с различни институции. Първият ден пространството се наводни впрочем и денят се провали. Бях постоянно на телефона с метерологичния институт. Но после ни дадоха 99 % гаранция, че времето ще е прекрасно, безоблачно. Пак с предпазливост и възможност да евакуираме хората при евентуален силен валеж, проведохме фестивала. Тези пространства тук са специфични. Точно за това организираме една работилница за това как да действаме безопасно. Идеята на работилницата е отново да събере едни от будните експерти на София, поканили сме част от екипа на сдружение "Трансформатори" и други организации, които се занимават с градска среда, за да намерим решение за приобщаване на реките.
Знаем, че ландшафтната архитектура е много популярна на Запад и ландшафтните архитекти дават духа на едно пространство в големите градове. Защо в София все още не е толкова популярна?
Ландшафтът често остава последна дупка на кавала в София. Обикновено първо влизат архитектите с техните сгради и за ландшафтът остава най-малката инвестиция в целия проект, влагат се най-малко пари и най-малко мисъл. А всъщност ландшафтът е това, което свързва публичното пространство с тези нови проекти. И когато оставиш това нещо неглижирано, цялата градска среда губи. Това е основният проблем: че архитектите влизат първи в развитието на града и едва след това идват ландшафтните архитекти.
Как самият ти си представяш промяната на столицата в цялостен план? Откъде трябва да се започне и на кои места е задължително да се намеси ландшафтната архитектура?
Вярвам, че промяната трябва да започне с усвояване на това, което вече имаме като даденост в София (и не само). От най-“тъмните” централни места, като Лъвов мост и Сточна гара и да продължи към крайните квартали, като Люлин и Дружба. И то не говоря за облагородяване, което изисква огромни средства и инвестиции, а такова, което е подчинено на правилна стратегия и тактически намеси. Едни от най-атрактивните места в европейските градове са именно тези (бивши) западнали пространства, които с помощта на артистични и културни намеси са култивирани в истински ядра на социален и културен и икономически живот. Като пример мога да дам “руини” пространствата в Будапеща. В Берлин и Лондон също има безброй примери за такива места. Хората са изморени от лъскавите сгради със стъклени, алуминиеви и пластмасови фасади. Търсят автентичността в градската среда, дори тя да е занемарена, изпочупена и надраскана с графити. А София има много такива места!
Кои са онези места, които самият вие бихте показали на туристи и смятате за най-важни за "легендата" на града?
Централните речни канали със сигурност са едни от тях. Еврейският квартал е друго място, което е наистина интересно и за щастие Дойчин и Мартина от квАРТал работят здраво над култивирането и развитието му. Вече започнахме да обединяваме сили с тяхната организация, така че се надявам скоро до станете свидетели на още по-интересни неща случващи се в квАРТала.
Като цяло има доста неоползотворени и изоставени пространства в София, които имат потенциал и чар и с малко грижа и правилна стратегия биха се превърнали в истински магнит за туристите.
Кой български град всъщност според вас има най-добре оползотворено градско пространство и защо?
Пловдив. Всички знаем колко е свежо там. И мисля, че много хора ще се съгласят, че именно Капана допринася много за цялостното усещане за “свежест” в града. Той е чудесен пример за това как не е нужно много, за да програмираш едно съмнително пространство и да го превърнеш в атракция.
Описвате завръщането си в България като мечта; със сигурност обаче сте се отказали от перспективна кариера в Лондон. Какво натежава на везните при такъв избор?
Не съм съгласен, че перспективата за кариерно развитие там е по-голяма от тази тук. България за мен е страна на възможностите. Има много какво да се прави тук, има голяма жажда за промяна, както и много млади, кадърни и будни хора, с които си помагаме и намираме начин и решение за всичко. България е супер и я харесвам с всичките й недостатъци.
