Слави се показа по телевизията, обяви, че разтурва коалицията и народът се зачуди: Що така бе, чичо? Какво стана, къде го стяга чепикът, какво ни баламосва, че го боляла Македонията, кой го активира?
Всъщност може и никой да не го е активирал
Истинската политическа програма на Слави Трифонов се съдържа в песните му.
Опитвайки се да разберем реалната мотивация за постъпките му, ние трябва да изучим песенното му наследство. Това културно наследство е цяла Вселена и който е склонен с лека ръка да го отхвърли, защото било простотия и чалга, нищо не разбира от култура.
За някого може да е простотия и чалга, но това не намалява значението на тази самостойна култура - това е едно общностно пространство с определена ценностна система.
Слави понякога иска да убеди публиката, че има по-широк културен кръгозор - любимата му книга била “Петър Първи”, имал бил специално отношение към еди-кои си сложни композитори, аху-иху.
Дори да е така, това няма никакво значение, защото неговият живот премина в джагара-джугара по телевизора и на концертите, където докарваше до екстаз милиони.
Така че - Шостакович-Мустакович няма никакво значение.
***
Каква е реалната политическа програма на Слави Трифонов?
Още, така да се каже в зората на Слави Трифонов, един от първите му хитове беше “Ше ти скъсам гъза”. Това собствено изчерпва до голяма степен житейската му задача - да скъса гъза.
Още в интрото на песента той излага подхода си към искането и получаването на взаимност - независимо дали става въпрос за интимно съчетаване или коалиционна връзка:
- Може ли едно..блусче?
- НЕ!
- Що?
- Щото си грозен и нямаш вид на човек, който има пари.
- Аз съм богат на други неща, рожбо, я ела с мене на дансинга… О! Кого ще удряш ти, бе? Я ела с мене бе!
И после - нежно казва на героинята, че ще ѝ скъса гъза.
Това е времето, когато Слави наистина имаше вид на човек без пари. Но с много труд и насилие, с много воля за подчиняване на хората, с които работи, той спечели и пари, и слава, и реална автократична власт в неговата малка империя.
Когато вече проима пари, императивът стана съвсем безапелационен: Няма тън-мън, няма Тянанмън. Няма не искам, няма недей, щом те желая, ставам злодей! Каквото кажа, това ще стане, който не иска, да се разкара с 200 - ей тука съм събрал най-готините министри, нищо, че половината падат от небето, а другата половина са от комбинатор нагоре.
Относно договорките и консумацията на властта, това изглежда става по следния начин: джан-джун, цигара-магара, гледай как са прай!
Най-честния разговор е с Бога. С него Слави си общува на равна нога, звъни му по телефона и се разбират: едно ферари за теб, едно за мен и гадже с бронзов тен. Защо бронзов? Може би защото бронзът за печки е отличен наркотик, нещо подобно на лепилото - като се надишаш с бронз за печки, ставаш Карлос Кастанеда и можеш да общуваш пряко с Господа Бога. Не твърдя, че това конкретно има предвид певецът, твърдя, че това е дълбокият смисъл, който може би и той не осъзнава напълно.
Може би почти толкова честен е бил и когато е договарял коалиционни някакви условия с почти равностойните нему коалиционни партньори - министър за теб, министър за мен, една концесия с цвят зелен, чунга-чанга, яж кокоси и банани, нананайна в комбайна.
Това е дълбоко българско и патриотично, малко циганско, малко турско, малко гръцко, малко сръбско, малко гепено, много тарикатско.
За да проникнем до самата душа на Слави Трифонов и решенията му в съдбовни моменти, трябва да се вслушаме в притчата-пролог към програмния албум “Вавилон”. Този албум започва така, както свършва коалиционният и политическият живот на Слави Трифонов:
На брега на една балканска река се срещнали отровна змия и овчарско куче.
- Ти можеш да плуваш - помолила се змията, - пренеси ме на отсрещния бряг.
- Да те пренеса - отговорило кучето, - но ти си отровна змия ще ме ухапеш.
- Защо да те хапя? - казала змията. - Нали ти като потънеш и аз ще се удавя. Размислило кучето малко, видяло му се логично, пък се съгласило. Качила се змията на гърба му и точно когато стигнали средата на реката, тя го ухапала.
- Защо го направи? - попитало кучето, докато потъвало в мътните буйни води. - Нали сега и ти ще се удавиш!
- Защото сме на Балканите - отговорила змията.
Автор: Сър Гей Бубка, Прас-Прес
