Щеше ми се да започна с едно по-атрактивно заглавие. Например „Един идиот в Ню Йорк“. Малко като „Един идиот в Париж“. Което не би трябвало да е обидно. Защото във филма, ако помните, главният герой Губи (Жан Лефевр), макар и обект на непрекъснати майтапи, все пак беше симпатяга. Но не посмях. Пък и пазарджишкото възпитание не ми позволява.
Когато се разбра, че Борисов ще ходи на сесията на ООН, стана дума, че за разлика от Радев, който се задоволи да се снима с Тръмп, Борисов има по-високи цели. Ще се опита да пресрещне Тръмп в някой коридор и да му говори за закона „Магнитски“ и колко несправедливо е прилагането му върху тримата Шишковци.
Обаче май не сме бил прав. И снимката му е била важна. След края на заседанието, посветено на американската инициатива за борба с дрогата, Борисов щурмува председателската маса и се ръкува енергично с Тръмп. То не беше точно щурм, а нещо средно между плонж и проскинеза. След това като истинска кифла изприпка при сътрудничката си, която снимаше, за да види как е излязъл. И естествено, беше излязъл като задник. Защото е сниман в гръб и както се е привел към Тръмп, само задник се вижда. Познава се, че е той. Няма как да се сбърка с тоя костюм, който му седи като поръчан по интернет.
Малко конфузно беше, че до Тръмп седеше шефът на ООН Гутериш и Борисов не го избръсна да се ръкува с него. Интересно дали му мина през тиквата какво предимство щеше да има, ако на мястото на Гутериш седеше Бокова. Не, че ми е мъка за нея, просто се питах дали Боко може да събере две и две.
И още един конфуз станал. След като видял, че на снимката е излязъл като задник, премиерът се опитал да се прикелемиса към екипа на Тръмп и да търси нова възможност. Обаче гавазите на президента го пресрещнали: „Ти къде, бе?!“ И Борисов се върнал леко смутен. Той силно не може да се смути. Имал дупнишки имунитет, така разправят…
Тъжна работа, от където и да я погледнеш, шамар за националното достойнство. Един клоун обикаля света и затвърждава славата ни на тъмни балкански субекти. Идвало ли ви е на ум, че на английски “бългериън” звучи почти като “барбериън”. Е, сега, след като вождът беше там, става ясно, че не само звучи…
Очаквам в скоро време някое от придружаващите Борисов лица да умре. От срам. Я пиарка, я министърка, я преводачка… То хубаво, че ги подбират все пердета. Ама всичко си има граници. Не всеки може да понесе гледката как Бай Ганьо показва стил „Вапор“ в банята, образно казано…
„Съжалявам за тази истерия, която се вдигна в България от хейтърите и платените тролове на БСП. Бог ми е свидетел, че не сме парадирали с нищо, освен че сме имали разговори с Тръмп, с Помпео. Не ни е целта да се снимаме с някого. Аз имам снимка от камината в Белия дом.“
Наистина има снимка пред камината. Обаче знаете ли от кога е? От 2012 г. Тогава Обама го беше поканил да го агитира да каже, че Хизбула стои зад атентата в Сарафово. И нашият май беше обещал нещо, но после се изхлузи като мокра връв. И от тогава не е сядал край камината и надали ще седне пак.
То пък голяма работа да се снимаш с камината. Аз имам снимка с печка. Печка „Пиацета“! Толкова е красива…
Но с Тръмп разговор не е имал. Всички видяхме. „Hello. Nice to meet you…“ не е разговор.
В Ню Йорк Борисов се срещна с грузинския си колега Мамука Бахтадзе. „България, рекъл му, е един от най-активните поддръжници на европейската и евроатлантическата перспектива на Грузия, като ще продължим да оказваме последователна подкрепа на Грузия в процеса на политическо асоцииране и икономическа интеграция с ЕС…“
Доколкото съм запознат, Грузия в ЕС и НАТО е едно от нещата, които биха доставили голяма радост на бялата мечка. Или бъркам? И защо се прави на маймуна пред Путин?!
Боже, каква невероятна боза е в главата на този човек?! Никога не знаеш кое е истина и докога. Да не беше всеизвестно, че е еднокнижник, щях да си помисля, че е чел Хари Труман: „Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги.“
Така ги обърква, че не изключвам един ден да го изкарат голям дипломат. Никой не би могъл да допусне, че поведението на един премиер на страна от ЕС е плод на обикновена глупост. Ще я изследват, ще ѝ търсят смисъла и, след като не го открият, ще кажат, че е голяма работа. Обикновено така става.
Автор: Тони Филипов, д-р, Прас-Прес
