Разджуркаха ни тая година от избори до дупка и ако трябва да разпределяме отговорността за създалата се ситуация, най-голям дял в момента се пада на първата политическа сила “Има такъв народ”, която обаче няма такъв кабинет, а последно се обяви и за опозиция.
В световната история това е абсолютна новост - най-голямото и най-актуалното политическо движение да се самоопредели като опозиция.
Как се стигна до парадоксалната ситуация?
Чрез поредица от трудно обясними политически ходове на Слави Трифонов. Днес се приема за почти сигурно, че той изобщо не е имал намерение да управлява (все пак не сме му в главата и не можем да го твърдим категорично). Когато спечели изборите (с малко, но за кратко) той обяви някакъв проектокабинет, още преди да са обявени официалните резултати. Хвърли от диванчето си някакъв списък с имена, каза - тия са върхът, който не ги подкрепи, е предател! След отрицателната реакция той оттегли набързо първия състав, предложи втори и пак с ултимативен тон обясни, че не приема ултиматуми, а всички са предатели, защото не приемат с безусловна и безкритична подкрепа съвършените му предложения.
Оттам нататък Слави и хората му почнаха да стрелят вече съвсем безразборно и във всички посоки. От една страна, подкрепиха Радев за втория му мандат, преди да им е поискана подкрепа. От друга страна, постоянно атакуват най-популярните министри в служебния кабинет на президента.
В мишени на трифоновистите се превърнаха и т.нар. протестни партии, с които ужким трябваше да мелят заедно брашно в народната мелница, както би казал някой разчувстван популист.
Последните седмици трифоновистите главно разказват пикантерийки кой кога се срещал тайно с тях да се прави на предлагач (Христо Иванов, който искал да кадрува) или да недопредлага подкуп за разцепването на парламентарната група на ИТН (Татяна Дончева, която размахвала някакво листче пред Радостин Василев, на което листче пишело нещо като половин милион, ама не точно).
Всичко това те го разказват с ключови премълчавания и силен акцент върху жълтата част - кой кого нарекъл “педераст с три деца”, “препикан храст”, “болонка” и тем подобни. Всичко това дори да е вярно, съвсем не е от такова значение, след като основното отпадна, самият адвокат Радостин отрече да му е предлагала подкуп Дончева с листчето, обаче той останал с такова усещане и казал, че подкупи не приема.
Всичкият този делириум беше представен по партийната телевизия “Седем осми” под формата на “интервю” - един човек от партията интервюира друг човек от партията и си разказват недоказуеми бомбастики, надъхвайки се взаимно.
Това врочем е любимият жанр и на Недялко Недялков в ПИК - да се съберат свои хора и да си правят домашно “интервю” по гореописания начин.
От влизането на Слави Трифонов в активната политика (доколкото са активност диванните проповеди, ултиматуми и хокане) той непрекъснато е сравняван с Бойко Борисов, макар че строго погледнато засега се представя по-скоро като лоша имитация. Защото Бойко Борисов, добър или лош, управлява и доминира политическия живот в страната десетилетия, а Слави Трифонов може да го конкурира само като джипчия, чорбаджия, мъжкар с патерица и човек с грубо чувство за хумор.
В обобщение на казаното - Слави Трифонов в политиката е уона-Боко, а в журналистиката - недоНедялко.
***
Една от най-загадъчните политически декларации на Слави Трифонов бе, че успоредно с обявяването си за тотална опозиция на всички (може би и на електората си?) той заяви, че “следващия път”, тоест в следващия парламент, вече “на всяка цена” щяло да има повече съгласие, смирение, диалог и консенсус, за да станат нещата, защото вече няма накъде - кризи идат, животът е тежък, дайде да дадем на народа!
Следващия път! Сега малко се окъкахме, ама ще се забършем с още едни избори и следващия път няма да акаме в нашите, ами във вашите гащи!
Автор: Г-н Балев, Прас-Прес
