Лято е. Почти… Не е тайна, че лятото ни прави бравурни. Новините стават едни лежерни. Журналистът пише главно с мисълта за ония, дето си пекат задниците на морето. И така трябва. Лятото изисква друг тип инвенции. И затова се търси я крокодил в язовир, я пирани в некоя бара. Веднъж в лятото се намира и морска сирена... Общо взето медиите се пълнят с информационен скрап. И това е най-доброто доказателство, че е лято. А тая година наистина ни са нужни доказателства…
Един от законите на медийното лято гласи, че колкото по-невероятно е нещо, толкова по-голям интерес събужда. В този смисъл морските сирени, русалките и другите морски жени си остават евъргрийн. Друг закон е, че нещата трябва да се случват някъде много далече. За да не може да се проверят. В нашия край един откри скелет на кентавър. Ама не кон, а магаре кентавър. После, като го прибраха в санаториума в Баткун, се разбра, че като малък бил падал в киреча.
Та за сирените. Новата им история (прескачам Одисей и аргонавтите) започва през 1842 г. в САЩ. Известният шоумен Ф. Т. Барнъм купил скелет с череп на маймуна и тяло на риба, умело изработен в Япония, изложил го в музея си и публикувал няколко статии, че край архипелага Фиджи е уловена морска сирена. И оттогава тя се появява ако не всяка, то през година. През този милениум се отри през август 2002 от „учени” от Австралия. После през 2005 г., после през юни 2012 г. камерите на Animal Planet заснеха „жива” русалка на крайбрежието на Гренландско море. Излязла от водата и се излегнала на една скала. Поседяла малко, колкото да я снимат, и пак се скрила.
С русалките у нас сме малко назад. Полани за сефте се появи снимка на Божо Димитров със скелет на русалка. Но то беше ирония, заради вампирите. Подиграваха го, но, неоснователно. Неуки хора, които не знаят, че в канадския университет "Виктория" има цял курс по вампирология. Изучава се употребата на свещена вода, как се прави кръст от трепетлика, биографията на Дракула и т.н. Когато става дума да се вземат парите на простите, всички средства са разрешени. Припкаха ли чужденците да гледат вампирите? Припкаха. Какво повече? И после почнаха да се откриват вампири навсякъде. Къде копнат археолозите и хоп вампир. Лично ние допускаме, че намирането на много скелети с дървен кол между ребрата се дължи на факта, че дървеният кол е еднакво ефикасен и за вампири и за невампири. Не мислите ли?
Между другото, този Барнъм, е бил голям майстор по обирането на парите на лавандулите. Купил Американския музей в Ню Йорк и му направил много интересна промоция. Наел един просяк и му връчил пет тухли, с които той трябвало да измине няколко пресечки. На определени места имал право да остави три от тухлите на тротоара, да седне върху тях, като държи във всяка ръка по една тухла. И всичко това с много сериозен и съсредоточен вид. После се връщал по същия маршрут, влизал в музея и обикалял залите. Гражданите се чудели тоя какво прави с тия тухли и го последвали, за да видят. И така се налагало да платят входната такса. Само първия ден просякът успял да примами в музея 1000 души.
Ако не ме мързеше, можех да направя една алегория за това как у нас едни хора вече 25 г. разнасят тухлите, а ние вървим след тях и си плащаме за тъпото любопитство... Но ме мързи.
Исках и за крокодилите да ви кажа, но не остана място. Друг път.
Автор: Тони Филипов, д-р; Прас-Прес
