Предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, който бе осъден на 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов в края на 2007 г., разкри няколко притеснителни тенденции в държавата.
Софийският апелативен съд освободи затворника, защото той бе изтърпял над 13 години от присъдата си и бе представил доказателства, че се е поправил – награди, завършено в затвора висше образование, полагане на труд, липса на наказания, тъй като няколкото наложени му в началото на присъдата са заличени.
Освен това в докладите на затворническата администрация за поведението на Полфрийман съдиите отличиха все по-подобряващите се данни за личността му, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си".
Това са и двете условия според закона, за да бъде освободен предсрочно затворник, независимо за какво е бил осъден – да е излежал поне половината от наказанието си и да е представил убедителни данни за това, че се е поправил. Смисълът на този правен институт е, от една страна, лишените от свобода да имат стимул да се реинтегрират в обществото и да осмислят извършеното, а от друга – държавата да спести пари от издръжката им, освобождавайки ги условно преди края на наказанието им.
Освобождаването на Полфрийман обаче отключи масово недоволство – първо сред роднините и близките му, а след това и сред политиците. Заваляха призиви за уволнения на съдии и дори затвор. "Атака", ВМРО и сайтът "ПИК" организираха протестни акции. Управляващи и опозиция вкупом се възмутиха от решението на съда.
Вместо да обяснят ролята на процедурата за предсрочно освобождаване, политиците започнаха да коментират откровени неистини – решението не било подписано от всички съдии, не било мотивирано, Българският хелзинкски комитет (БХК) имал основна роля за освобождаването на Полфрийман, а мнението на затворническата администрация не било отчетено.
На сцената се появи и главният прокурор Сотир Цацаров, който реши да поиска от Върховния касационен съд възобновяване на производството. Нещо, което досега прокуратурата никога не е искала в подобни случаи. Защото няма нито такава съдебна практика, нито такъв правен механизъм.
Резултатът от цялата ситуация бе, че австралиецът бе затворен във Временния център за бежанци в Бусманци, защото нямал лични документи и за него било опасно да бъде на свобода. Последният аргумент бе изтъкнат от ръководството на МВР. Външният министър Екатерина Захариева пък отказа да се види с австралийската си колега, защото била заета. На този фон адвокатът на Полфрийман коментира, че клиентът му, на практика, е отвлечен от държавата и е държан незаконно в лагера в Бусманци до произнасянето на ВКС по искането на Цацаров след месец. В рамките на процедура без аналог до момента.
Тази юридическа инфлация и подмяната на правото с “усещане за справедливост” в един момент ще стане като чудовището на Франкенщайн - за тълпата нищо по-малко от линч не е достатъчно!
Автор: Филчо Сотиров Гешев, Прас-Прес
