Две години без „Делниците на един луд“. Две години жива липса. И макар Тони да не уважаваше особено хората, които се опитват да светят с отразена, чужда светлина, днес ще си позволя да се наредя под фенера на неговите думи…
(А ако тези думи липсват и на вас, можете да купите подготвената нова, седма книга на „Делниците“.)
“Както казва американският писател и публицист Патрик О’Рурк задачата на журналистите не е да мачкат хлебарките. От тях се иска единствено да запалят кухненската лампа и да гледат как гадините бягат във всички посоки. Това става само с питане, с въпроси!
А за да има професионално зададени въпроси са нужни други работи. На първо място кураж. Но също и малко интелигентност.
Истината е, че политиците са едни и същи навсякъде. Това, което ги прави различни, са народите...
(У нас) всички порицават корупцията на маса, но 95% я правят в първия удобен случай. И останалите 5% не се корумпират не от убеждение, а щото ги е страх.
То всъщност моралът е това – страх. Страхът на едни поколения се превръща в морал за следващите…
Повечето българи гледат на демокрацията като на неизпълнено обещание на социализма.
Чудя се само, ако демокрацията ни е балканска, защо некои си въобразяват, че диктатурата ни ще е по-читава. Не се лъжете, ей! Демокрацията се лекува само с повече демокрация.
Подло нещо е политиката. Приключи с някого, но не му казва. И той си мисли, крои планове, мечтае как ще се върне и ще подхване нещата откъде правилния край… Но птиченцето вече е отлетяло. Тъжна гледка е човек, който си мисли, че не е приключил с политиката, докато политиката е приключила с него.
Само прост човек знае всичко. Нарича се „епистемологична арогантност“. Простотията има това качество, че стеснява хоризонта на човека, но разширява темите, по които той „знае“. „Всеки човек, казваше Дейвид Хилберт, има определен хоризонт. Когато той се стесни и стане безкрайно малък, се превръща в точка. Тогава човекът казва: „Това е моята гледна точка.“
Нали разбирате, колкото по-малък хоризонтът, толкова по-лесно се изработва гледна точка.
Не знам, но на мен ми се струва, че това „оказа се“ е една от същностните разлики между умните и простите. Умните успяват нещо да предвидят, да избегнат… На простите все им се оказва.
Селин го е казал: „Те, малките люде, никога не питат защо трябва да понасят това или онова. Те просто се мразят един друг и това им стига.“ И освен това им запълва и цялото свободно време.
Лично ние отдавна не сме чували българин да каже на друг българин „Сполай ти“. Те вече благодаря не викат, та… Между другото, проверих и се оказа, че в „Под игото“ „Сполай ти“ се среща, а в „Бай Ганьо“ не се среща. Може и нищо да не значи, но ми направи впечатление…
Но всичко това са едни дребни кахъри, като си помисли човек за Вселената. Гледани отгоре, сигурно приличаме, дето викаше колегата Волтер, на „насекоми, които се разкъсват едни други, кацнали върху малък атом от кал.“ Щото все някой ни гледа сеира отгоре…
И въпросът не е, че сме грешни. Безгрешен е само Бог. Хората живеем в свят, пълен с изкушения, и няма как да се опазим. Но те, изкушенията, са точно затова. В „Светите застъпници“ разбойникът, разпнат до Христа (не помня дали левият или десният разбойник беше) казва: „Не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасението много лесен.“ Подвигът за спасението е именно в покаянието и изкуплението. Много е сложно да го обясня, запомнете го така, на доверие.
ПС
Понякога, уважаеми читатели, говоря с вас като с равни. Защото човек не може чак пък хич да не е популист. Не ли? По малко винаги помага.
(Шегувам се, ей!)”