По дрехите посрещат, по ума изпращат. Никога не съм разбирал съвсем тая нашенска поговорка. За посрещането – ясно. Ако се издокараш с костюм и кимоно отгоре – това е топло посрещане, може даже някой дан да ти дадат от гостоприемство. Ако ли се съблечеш и те снима бивше гадже – приемът е крайно резервиран, всички наоколо са обречени, даже и облечените.
Изпращанията обаче винаги са малко по-особени. Умът няма много общо с тях. И тук не говоря за посмъртните жалейки, дето и най-големия глупак го изпровождаме с дитирамби. Ние реално никого никъде не изпращаме по ума, освен ако не се брои Пламен Георгиев, който е умен точно като за консул във Валенсия.
Още щях да умувам над смисъла на тая поговорка, ако не беше Цветан Цветанов с неговия нов проект. Респект! Внезапно всичко ми се изясни. Еми че тя за него е мислена поговорката за ума и облеклото. Влезе навремето той в политиката по терлици. А излезе с мозъчен тръст. И асансьор с памет, ама него не съм го видял упоменат в списъка с учредителите на Тръста.
Да си призная, първо бях малко скептичен към това ново образувание на обществения ни епидермис. А и прочетох грешно тъст вмести тръст, та си казах – знам го аз на Цветанов тъста, чуден човечец е той. После си видях грешката. В мен беше. Тръст е нещо, дето се изисква да го приемеш на доверие, не да го умуваш. Цветанов открай време така го посрещат и изпращат нашите верни партньори.
Ще обясня на незапознатите. Евро-атлантическите мозъчни тръстове са малки обединения на полукълбата. Едното отговаря за разума (еврото), а другото – за артистизма (атлантическия вятър). Като ги съединиш и веднага виждаш кои са тия художествено-творчески персонажи, които знаят къде има кинти. После им даваш насоки какво да правят и те се задвижват в своя мозъчен тръст, леко и ритмично, с изнасяне на задница.
Да те изгонят от собствената ти партия е кофти изпращане по принцип, повечето от нас биха заседнали в житейския си елеватор. Но не и Цветанов. Той си отиде с няколкостотин квадрата ум и дори се кани пак да се появи пременен, та да го посрещнем, такъв един лъскав, същи Робо Коп на кибер-сигурността.
Ама и две добри думи сме длъжни да кажем за нашите евро-атлантически партньори, на които ни с дрехи, ни с ум сме им изтрябвали, само посрещания и изпращания да можем да организираме. Спокойно, приятели, кибер-сигурни сме, тръст ъс. Знаете колко сме добри в НПО-тата.
Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес
