Глава първа
Аз се казвам Данаил Кирилов и пишъ книга за себеси. Защото за човек като мен, трябва да има написана книга и аз съм найподходящият, защото се познавам найдобре.
Ще започна да пишъ тази афтобиография открая, после ще обърна файла и края ще стане начало. Това е закон!
Някои зли езици твърдят, че не ставам за правосъден министър, защото не съм познавал правото, ама не много грешат. Исчел съм хиляди книги по право, но найобичам тези с картинките за оцветяване. Чета, много чета, но всеки пък като прочета „член“ ми става смешно и се изчервявам. Член! Хахаха! Ето пак!
Аз не исках да ставам министър, но след министър като Цецка Цачева само аз мога да вдигна нивото. Така каза шефа – господин Борисов. Всъщност, аз много искам да съм главен прокурор, ама господин Борисов смята, че там мога да объркам нещо. Аз не смятам така и се разплаках, а господин Борисов каза, че може, ама трябва много да слушам.
Напоследък много се говори за някакъв суперкомпютър. Мисля, че това е новият ми прякор. Харесва ми. Макар че според мен, аз съм по-скоро като големия адронен колайдер – като ми зададат въпрос и в главата ми се ускоряват елементарни частици.
Нека да напиша нещо и за децвото си. Имах щастливо децво, макар че завърших вишо. Студентските години също бяха хубави. Само едно нещо помрачи. В годишника беше допусната малка грешка. Не, не в името ми. Името ми беше написано правилно „Дънаил Кирилов“, обаче вместо моя снимка имаше снимка на една лейка. Празна, куха лейка. Каква нелепа случайност, не мислите ли?
В историята на живота ми някои смятат, че имам една тъмна история. Времето в което бях от БСП. Аз не се срамувам от това. Напротив. Това време ми помогна да израсна. Смених си партията само по една причина. Много ми харесва ГЕРБ. Това е единствената партия, в която дори аз мога да бъда министър.
Автор: Калинка Тодорова, ПРАС-ПРЕС.
