Темата с украинското зърно продължава. България е сред петте страни, които са най-потърпевши от украинския внос на зърно, тъй като те предлагат по-евтин продукт и става дъмпинг. Проблемът е, че и със и без забрана толкова много слънчоглед няма къде да бъде преработен. Не искам да плаша никого, но това след време може да доведе и до криза с олиото. Зърно има, но мощност за преработка няма. В момента са поразени най-големите мощности за преработка на Украйна. Като няма кой да преработи зърното, откъде ще дойде олиото? Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в ефира на Нова телевизия.
ОЩЕ: Пшеницата поскъпна до невиждана скоро цена
Земеделският министър обясни, че България е притеснена преди всичко от слънчогледа. "Ние произвеждаме около 2 млн. тона годишно, а Украйна между 12 и 14 млн. тона. България обаче има капацитет за преработка на около 3 млн. тона слънчоглед и затова ние винаги внасяме още около 1 млн. тона суровина. Когато в Украйна нямаше война те преработваха 14 млн. тона. Тогава Украйна имаше защитно експортно мито. Сега обаче са бомбардирани тези мощности и те не функционират. Тази година се очаква Украйна дза произведе 14 млн. тона слънчоглед, но нито в България, нито в Румъния ще могат да го преработят. Капацитета не ни стига. Т.е. ние не можем нищо да го направим и като дойде украинския слънчоглед ще се получи едно задръстване, защото няма какво да го правим. И това е притеснително. Затова трябва да има транзитни коридори, за да може всички зърнени култури, които Украйна произвежда, да отидат там, където има нужда. В България няма какво да го правим. Трябва да защитим своето производство и да го ползваме, а като не ни стигат количествата, тогава да се възползваме от чуждия внос. Големия проблем е, че от миналата година имаме 700 000 това, които стоят в складовете", коментира той.
"Темата за сечта се политизира повече, отколкото е необходимо. Опасението е, че се разрешава по-голям дърводобив с цел дървесината да се използва за „разменна монета” преди изборите", заяви Вътев.
След градушките в Северна България и унищожената продукция земеделският министър каза, че пострадалите земеделски производители ще бъдат компенсирани за нанесените щети. "В момента обезщетенията са около 500 лв. на декар", допълни той.
"Агенцията за борба с градушките е една от най-добре работещите структури в Министерството на земеделието и храните", категоричен бе Вътев.