"Фалшивите новини са най-бързото, лесно и ефективно средство по време на една кампания да замъглиш съзнанието на хората с прекомерни чувства на омраза, агресия или комплексиране, което ги кара да интерпретират света и това, което се случва, по много специфичен начин". Това заяви социологът доц. Татяна Буруджиева по време на дискусия на тема "Могат ли фалшивите новини да застрашат евроизборите?", организирана от Българското училище за политика "Димитър Паница. В дискусията участваха още проф. д-р Росен Стоянов и кметът на район "Южен" в Пловдив Борислав Инчев, а модератор бе психологът Ренета Венева.
Дискусията, която се проведе по-малко от два месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент, премина при голям интерес в зала "Компас" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Присъстващите студенти взеха активно участие в дискусията и демонстрираха завидни знания по темата.
"Ако погледнем назад ще видим, че фалшиви новини са стари колкото света. Такива датират от XIII век преди Христа", заяви в увода си психологът Ренета Венева, която е и председател на Националния алианс за работа с доброволци. Тя даде примери с първият най-известен случай, който се счита за фалшива новина – Рамзес Втори умишлено лъже, че египтяните побеждават хетите, което обаче не отговаря на истината. Примери за фалшиви новини има още в Древен Рим, Месопотамия, Индия, Китай и много други краища на света. Ренета Венева припомни и знаменитата фраза на великия Марк Твен: "Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките".
Като пример за сериозното положение с фалшивите новини в днешно време тя изнесе информацията на Buzzfeed, според която 20-те фалшиви новини за президентските избори в САЩ са получили повече внимание отколкото 20-те топновини. Ренета Венева припомни и думите на еврокомисаря Мария Габриел, според която 75% от младите хора не различават истинските от фалшивите новини.
"Винаги когато имате новина, вие трябва да си давате сметка, че тя е съобщена от някого. Този някой трябва да има някаква цел. При фалшивите новини е важно намерението", категорична бе от своя страна доц. Татяна Буруджиева. "Най-бързият начин да разберете дали нещо е фалшиво или истинско като новина, е да се запитате: тази новина рационално или ирационално поведение предизвиква у мен? Няма фалшива новина, която да води към рационално поведение", категорична беше тя. Според нея един от най-големите проблеми в тази сфера е липсата на критично мислене, заради което често хората вярват на напълно нереални информации без да ги поставят под съмнение.
Към стремеж към повече информираност и критично мислене призова младите хора и експертът в политологията, социологията и журналистиката проф. д-р Росен Стоянов. Той призова младите хора да влагат повече усилия, за да достигнат до информацията. "Това е едно хапче, което няма да ни излекува напълно, но все пак ще ни помогне много", категоричен беше проф. Стоянов. Според него фалшивите новини виреят там, където има дефицит на информираност. "Както слуховете запълват липсата на информация, по същия начин фалшивите новини виреят там, където има нисък образователен ценз и липса на информираност; там, където ценностната система е счупена и разрушена. Единственият начин да се борим с тях е интелектуалният подход. В света на дигиталните технологии ние сме активната страна", категоричен беше той. "Европа – това сте вие! Европа е тук и сега!", обърна се проф. д-р Стоянов към младите хора.
В дискусията взе участие и кметът на район "Южен" в Пловдив Борислав Инчев. Той изрази мнение, че фалшивите новини определено могат да застрашат евроизборите и по-точно резултатът от тях. "Хората, които генерират фалшиви новини, явно имат някаква цел. Тяхната цел е да променят нещо – в случая с изборите вероятно мнението, нагласите и в крайна сметка самия вот", заяви Инчев, като самият той е възпитаник на Българското училище за политика "Димитър Паница". По думите му българското общество е все по-готово да поставя въпросите за отговорността в различните нейни измерения и вече е настъпил моментът, в който да се търси отговорност и за хората, които генерират фалшиви новини, включително и за тези, които впоследствие ги разпространяват.
"Най-важно е всеки да отиде да гласува. Това означава, че с вашия глас вие сте изразили вашето мнение и давате кредит на доверие на човека или организацията, за която сте гласували, да защитава нещата, в които вярвате", вярва Борислав Инчев. Подобна позиция беше защитена и от останалите участници, които бяха единодушни, че фалшивите новини не могат да повлияят в едни избори, в които хората са взели решение и са отишли да гласуват. "Ние имаме силата по време на избори да наложим своето решение. Друг е въпросът дали винаги отиваме да гласуваме", заяви доц. Буруджиева. А д-р Стоянов напомни - най-трудният начин да промениш една позиция е, когато тя вече е формирана. Най-лесният е когато съвпада с това, което искаш да наложиш като мнение.
По време на дискусията стана въпрос и за ролята на традиционните медии, както и на социалните мрежи в съвременното общество. "Азбучна истина е, че ние вярваме на всичко онова, което е близо до нас. Отхвърляме категорично всичко, което е различно от това, което мислим и даже не искаме да го чуваме. Именно тук е и един от огромните проблеми, които създават социалните мрежи“, заяви доц. Татяна Буруджиева. Според нея именно социалните мрежи често са причина за липсата на авторитети в обществото.
"Традиционните медии имат много важна функция – това е функцията на социализация. Социалните мрежи не могат да изпълнят тази функция. Те не могат да научат един млад човек например как да се отнася към професора си. Потресена съм от това самочувствие, че всички сме на равна нога. Аз лично не мога да си представя, че ще се поставя на равна нога с моя професор. Този човек е едно безбрежно море на опит и знания, в сравнение с мен. Как ще си позволя аз да съм като него?", запита риторично доц. Буруджиева.
В дискусията взеха участие и много от присъстващите студенти. Младите хора показаха изключителна активност и добри знания по актуалните теми в обществото, които често стават причина за възникването на фалшиви новини. Сред присъстващите имаше представители на младежки партийни организации, журналисти, както и депутатът от БСП Теодора Халачева.
Фалшиви новини - личният ефект
Actualno.com зададе и конкретен въпрос на г-н Инчев - дали той е пострадал от фалшиви новини. Г-н Инчев сподели, че дори да е имало такива лично по негов адрес, той не ги е усетил, но даде пример от работата си като кмет. През миналата и тази седмица имахме събития по откриване на изграждане на детски площадки. Първоначално обаче в някои сайтове и в социалните мрежи излезе информация, че се готвят поредни застроявания. Моето кредо е, че чрез ясно обяснение, чрез информационни табели и чрез достоверна информация в достоверни източници можем да накараме хората да оценят рационално информацията, стана ясно от думите на г-н Инчев. Той застъпи и друга теза - че когато става въпрос за мнения и позиции, а не за факти, никой политик няма основание да се меси в работата на медиите. И повтори - критичното мислене е ключът към борбата с фалшивите новини.
