Вече половин година прокуратурата държи на трупчета проверката по случая "Ало, Банов съм", свързан с министъра на културата Боил Банов и записите, огласени от депутата Елена Йончева. През февруари тя пусна разговори, на които се чува как се дават инструкции на служители на културното ведомство, които така да оформят документи, че строителят да не плати неустойки от над 700 000 лв. за забавянето на ремонта на столичното Ларго, пише в.Сега.
"Проверката не е приключила с краен акт, в момента при нас няма материали", коментира пред "Сега" шефът на спецпрокуратурата Димитър Петров. Той допълни, че с казуса се занимава не ръководената от него прокуратура, а по-високата инстанция - Апелативна специализирана. Имало и отделени материали от преписката, които пък били изпратени оттам във върховната прокуратура (ВКП). Защо те са изискани, какво се случва с тях и защо изобщо проверката се разтакава, остава неясно, въпреки отправените въпроси към пресцентъра на спецпрокуратурата.
Още в началото на май Апелативната спецпрокуратура изиска за инстанционен контрол материалите по преписката, с която обвинител от Спецпрокуратурата отказа да образува разследване срещу министъра на културата Боил Банов. Основният мотив за прекратяването бе, че записите можело да са "манипулирани" и че липсвали достатъчно доказателства. След това Елена Йончева предаде нови доказателства - мобилния телефон, с който са били записани разговорите.
"В понеделник ще внеса писмо до прокуратурата, в което искам да получа отговор на какъв етап е вторият ми сигнал", обяви пред "Сега" евродепутатът Елена Йончева. Тя посочи още, че освен телефонните записи от левицата на държавното обвинение са били предадени и други документи, чиято съдба също е неизвестна.
"Скептична съм. Колко сигнала внесох в прокуратурата, при това доста сериозни - оформени след дълга работа на юристи. Като започнем от Хасково и "Кумгейт", после за строежа на оградата с Турция, та стигнем до "Ало, Банов съм". По нито един от тези сигнали документите не са ни върнати от прокуратурата и нямам информация какво се прави по тях", допълни Йончева.
На всичкото отгоре миналата седмица стана ясно, че Банов и културното министерство безвъзвратно пропиляха шанса да получат неустойката от 754 хил. лв. за забавения ремонт на Ларгото, след като пропуснаха срока да обжалват предишните две съдебни решения пред най-високата инстанция - Върховния касационен съд. Освен това ще трябва и да платят солидна сума от 73 хил. лв. за разноски по делото.
Казусът с Боил Банов обаче не е единственият. Държавното обвинение вече цяла година крие и какво става с проверката за престъпление по служба и търговия с влияние на финансовия министър Владислав Горанов. Както "Сега" писа наскоро, единственото, което е ясно по проверката, която стартира миналия ноември, че тя е в Специализираната прокуратура. Ръководителят ѝ Димитър Петров отказа да отговори на въпроси на "Сега" защо проверката се бави и дали е образувано дело, или пък е поставен отказ от разследване. Преди това информация по случая бе отказана и от ВКП.
