Медийният закон "Пеевски", който през пролетта предизвика разгорещени спорове, върви към приемане с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Това става ясно след като повечето медийни организации одобряват направените поправки между първо и второ четене, пише Mediapool.bg.
Това стана ясно по време на обществена дискусия по проекта за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, организирана в Народното събрание, в четвъртък от Комисията по култура и медии.
Припомняме, че проектът на закон предвижда т. нар. "доставчици на медийни услуги" – радио, телевизия, вестници, списания, онлайн медии, да декларират всяка година до 30 юни действителния си собственик в специален регистър, както и "всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, предоставило финансирането".
След корекциите между първо и второ четене вносителите Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид предложиха да се обявява също дали действителният собственик заема публична длъжност и дали спрямо него има влязла в сила присъда. Вкаран е и текст, който цели да осветли скритите собственици на медии. "В случай, че лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство също се обявява в декларацията", предлагат депутатите.
Разширена е и първоначалната дефиниция на понятието "финансиране". Според проекта ще трябва да се обявява "всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми и банкови кредити".
Това означава, че повечето рекламни договори на медиите няма да са публични, но за сметка на това ще се обявяват "всички договори и тяхната стойност, сключени от доставчика на медийни услуги през преходната година с държавни или общински учреждения или дружества с държавно или общинско участие, с политически партии, в резултат на обществени поръчки, сключени рекламни договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и тези по които е получено финансиране по програми на фондове на Европейския съюз". В момента много медии се финансират косвено от държавата именно чрез договори, свързани с европроекти, отбелязва още изданието.
Банковите заеми също ще са публични, въпреки че в първоначалния вариант бяха изрично изключени от изискването за прозрачност.
Всички нови разпоредби на практика ще обхванат състоянието на медиите през последната година, с което бяха попарени надеждите, че ще се хвърли светлина върху преплитането на власт, медии и финанси в пирамидата "КТБ".
Осветляването на медийната собственост и финансиране ще става както чрез Търговския регистър, така и чрез специален регистър в Министерството на културата, който ще е публичен. Санкцията за медия, която не подаде декларация в срок или подаде формуляр с невярно съдържание, ще е от 10 000 лв. до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 30 000 лв.
От дискусията в парламента на практика се разбра, че няма кой да контролира верността на съдържанието на декларациите.
Министерството на културата излезе с позиция, че то няма как да проверява дали номиналният собственик на медията съвпада с този, който контролира редакционната политика, или не. "Това изисква от нас да правим медиен анализ на съдържанието, а това са специфични анализи, които не отговарят на професионалния профил на нашите експерти", заяви зам.-министърът на културата Румен Димитров. Според него контролът по закона трябва да се раздели на две, така че част от него да не е пряк ангажимент на изпълнителната власт.
От името на вносителите Йордан Цонев отговори, че целта на законопроекта е сведена само до деклариране и оповестяване на информация и на практика в него няма по-съществени регулации на медийния сектор, за да не се стигне до обвинения, че се прави опит за ограничаване на свободата на словото или пък за цензура. "Глоби ще се налагат само за неподаване на декларация. Министерството на културата няма да прави никакви анализи, никъде в законопроекта няма такива функции. Става дума за депозиране и съхраняване на информация", разясни Цонев.
От обясненията му стана ясно, че на този етап не е предвиден механизъм за невярно съдържание на декларациите. "Съгласни сме да се проверява верността на съдържанието, но това трябва да се възложи на орган, който има капацитета да го прави – например Сметната палата или Националната агенция за приходите", каза Цонев. Не стана ясно обаче дали подобна поправка ще бъде предложена преди второто четене на проекта.
Без остри критики
Представителите на ГЕРБ Данаил Кирилов и Красимир Велчев като цяло одобряват законопроекта, като Велчев предложи да се включи текст, ограничаващ офшорната собственост на медии. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов пък обясни, че може да се измисли решение във връзка с критиките, че законът за депозирането на печатни издания не е точното място за текстовете, предложени от ДПС. Такова бе становището и на Националната библиотека. Има вариант дори да се промени заглавието на закона.
Дискусията по законопроекта премина в примирителен тон и нямаше остри критики към проекта. Асоциацията на европейските журналисти – България заяви, че принципно подкрепя проекта и се радва, че има политическа воля за повече прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Организацията обаче разкритикува "необосновано високите" минимални санкции при липса на декларация – 10 000 – 20 000 лв. Според нея не е ясно как ще се установява разликата между номиналния собственик на медията и "лицето, което контролира редакционната политика".
"Първоначално законопроектът ни изглеждаше като целенасочена акция да се оспори твърдението, че Делян Пеевски контролира медийния пазар у нас, но добрата новина е, че между първо и второ четене голяма част от първоначалните недостатъци са коригирани", заяви председателят на Съюза на издателите в България Теодор Захов. По думите му законопроектът с поправките преди второ четене не е панацея, но е стъпка напред. Лошото е обаче, че ще остане нерешен проблемът с финансирането на медии кеш, в чували, което не се отчита никъде.
