WWF сезира Цацаров заради МОСВ, природозащитници се оплакват от натиск за Калиакра

Вече обявена обществена поръчка на стойност 600 000 лева с ДДС, с която трябва да бъде намерен кой да проучи територията за нова защитена зона в областта "Рила-буфер", припокрива част от една от общо 114 защитени зони, предложени от Българското дружество за защита на птиците още през 2006 година. Предложението е обосновано по проект, финансиран от ПУДООС към МОСВ, а дадените пари са 325 000 лева. Заради това от WWF са изпратили сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров.

Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП

Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК

Сегашната поръчка на МОСВ е с предмет на дейност "Извършване на допълнителни научни изследвания за територията на предложената от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) нова защитена зона за опазване на дивите птици BG0002129 "Рила-буфер". Въпросната поръчка цели да анализира документацията за вече предложените зони, да проведе допълнително проучване и даде изводи и препоръки. Природозащитниците обаче питат защо е предвидена два пъти по-висока прогнозна стойност, след като преди 11 години същата работа хем вече е свършена, хем за два пъти по-малко пари. И напомнят какво каза главният прокурор Сотир Цацаров на 11 август тази година – че създаването на „Натура 2000“ е "доходна хранителна среда за някои организации".

Казусът "Калиакра"

От WWF се оплакват и, че хората и местната власт не искат да обсъждат мерките от плана за управление на защитените зони в района на Каварна на работни срещи с представители на МОСВ, МЗХ и БАН. Според кмета на града Нина Ставрева екоминистърът Нено Димов обещал, че на работните срещи няма да бъде обсъждан планът, а само заповедта за временната забрана за строителство в понто-сарматските степи.

Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано

Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?

Освен това, пак според WWF, по време на работните срещи е имало обиди от местни хора – земеделци, ловци и рибари, към представители на БАН, които са присъствали. Заради скандалите доц. Анна Ганева, директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, е посочила, че няма да прати експерти да работят за прекартиране на понто-сарматските степи в райони, където сигурността им не е гарантирана. Напрегнатата обстановка е довела дотам, че не са били проведени срещите на работните групи "Строителство" и "Енергетика" - заради „липса на воля на сътрудничество“ от страна на местните хора.