Проруската партия "Възраждане" е с най-големи приходи в кампанията за европейските избори на 9 юни, а всички партии и коалиции са разчитали основно на партийните си субсидии с цел да проведат кампаниите си.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Това са част от данните в анализа на Платформата "Отворен парламент" на неправителствения Институт за развитие на публичната среда, позоваващ се на финансовите отчети пред Сметната палата на участвалите 20 партии и 10 коалиции.
Според подадените от субектите данни, техните приходи са в размер общо на 2 751 938 лв. За сравнение на предишните евроизбори през 2019 г. формациите бяха декларирали постъпления от 10 120 589 лв. Така се оказва, че 5 години по-късно партиите и коалициите са привлекли в пъти по-малко средства за кампаниите си.
Още: "До Кремъл и назад" - приказка за копейката, която искала да е рубла
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Припомняме, че съгласно законодателството участниците в изборите трябва да отчитат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборите. Те се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс, поддържан от Сметната палата. Тя също така предоставя и данни във формат, който позволява последващата им машинна обработка. Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, а коалициите – от средства на партиите, участващи в тях. Всички формации имат право да формират приходи също и от средства на кандидатите и от дарения на физически лица. Последните нямат таван, но следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.
Формациите, които не получават държавна субсидия, имат право на медиен пакет в размер до 40 000 лв. Целта на тази държавна подкрепа е да даде шанс на платформите на нови и по-малки политически субекти да достигнат до повече избиратели.
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Още: Вижте в кои комисии на ЕП участват българските евродепутати (СПИСЪК)
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа
Според данните всички явили се на изборите 20 партии са декларирали приходи, като тяхната обща стойност е 1 888 554 лв. Медийни пакети са получили 15 партии, като за 12 от тях те са били основен източник на финансиране, а за 8 – единствен такъв. В категорията “собствени средства на партиите” са включени 972 228 лв. приходи от държавна субсидия, 90 112 лв. членски внос и 89 380 лв. други приходи.
Още: Борци за българския лев от "Възраждане" имат пари в евро и британски лири
Партия "Възраждане" е финансирала кампанията си изцяло със субсидия в размер на 570 000 лв. Тя е и формацията с най-много постъпления от всички участници на евроизборите през юни. При "Има такъв народ" делът на държавните средства е 78% или 221 629 лв., отбелязват от неправителствената организация.
В минали кампании ДПС традиционно използваше единствено приходи от държавна субсидия. Този път обаче тя е 58% от привлечените от партията средства или 114 776 лв. Останалите 42% или 83 098 лв. от приходите са формирани от членски внос. Едва четири от партиите обаче, са декларирали членски внос. В постъпленията на Има такъв народ е отчетен такъв в размер на 142.62 лв. Величие са декларирали 6 221.50 лв., а Пряка демокрация – 650.28 лв.
Снимка: БГНЕС
Какви са приходите на коалициите?
Приходите на 10-те коалиции, участвали в евроизборите на 9-и юни, възлизат на 863 384 лв. В най-голяма степен финансирането на тези формации идва от собствените средства на партиите, включени в тях – 528 676 лв. (или 61%). В отчетите на коалициите обаче отново няма конкретна информация за начина, по който се формира този източник на приходи – дали става въпрос за средства от субсидия, от членски внос, от стопанска дейност или от банкови заеми, например.
Все пак трябва да отбележим, че в коалициите са включени формации като ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България и БСП за България. Те са основни участници в последните няколко парламента и като такива имат право на субсидия.
Коалицията с най-високи приходи е ГЕРБ-СДС – 305 095 лв. Следват Продължаваме Промяната – Демократична България с 264 289 лв. и БСП за България с 65 109 лв.
Отново прави впечатление съществената роля на “непаричните средства” за коалициите. Така например ГЕРБ (част от коалицията ГЕРБ-СДС) са предоставили “непарични” 157 310 лв., което е 52% от всички приходи на обединението. От Продължаваме Промяната – Демократична България също отчитат 123 048 лв. като непарично финансиране на кампанията си, като това представлява 47% от всичките им приходи. При тях тези средства са разпределени по-равномерно между три от партиите в коалицията – Да, България, ДСБ и Волт.
Още: Петър Волгин с рекордни преференции за Европарламента, сериозни размествания в листите (СНИМКИ)
Публикуваните от Сметната палата финансови данни в машинно четим формат дават относителна яснота какво точно представляват тези “непарични средства”. В тази графа попадат предоставени от партиите стоки, услуги, рекламни материали и др. Така се оказва, че някои от формациите, участващи в коалиции, са предпочели да сключват самостоятелно договори – като по този начин осигуряват услуги в кампанията за собствените си кандидати в листите, вместо да предоставят парични средства за общи предизборни мероприятия.
Изводите
От "Отворен парламент" извеждат изводите, че видно от данните централите в най-голяма степен разчитат на държавната помощ – под формата на субсидия и медийни пакети, както и на спорадични дарения в периода на предизборната надпревара. Те обаче не планират развитие на партийната си дейност, която да доведе до по-постоянни приходи като тези от членски внос.
