Опасността изборите да бъдат касирани заради противоречията в Изборния кодекс с Конституцията става все по-голяма.
Вместо да оправят кашата, която сами забъркаха, депутатите вчера абдикираха от дебата по проблемите и Народното събрание се разпусна до вота.
Така тежкият правен казус около квадратчето "Не подкрепям никого" в бюлетината за президентските избори остана висящ, отбелязва в. "Сега".
Според Конституцията изборните резултати се определят след преброяване на действителните гласове и чл. 278 (2) т. 9 на Изборния кодекс определя бюлетините с "Не подкрепям никого" точно за действителни. Методиката за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент, която всъщност е приложение № 2 към чл. 312 от ИК, обаче изключва бюлетините "Не подкрепям никого" при броенето на резултатите, което е директно нарушение на конституцията. Така се появява възможност кандидат да бъде избран на първи тур с под 50% от действителните гласове.
Избори в България се касират от Конституционния съд, който може да бъде сезиран от президента, МС, ВКС, ВАС, главния прокурор, 1/5 от депутатите, омбудсмана, но не и от пряко заинтересуваните - участниците в изборите. Самото искане може да стане само след обявяване на резултатите, и то в 15-дневен срок. До момента цялостно касиране на избори у нас не е имало, но е имало случаи на частична касация - и на избрани депутати, и на изборни резултати. Последното искане за касиране на избори, което бе отхвърлено от КС, бе от август 2013 г. - тогава ГЕРБ искаше да бъдат отменени изборните резултати заради агитацията в деня за размисъл, случая "Костинброд", нарушения при гласуването в Турция и др. КС отхвърли всички искания.
ЦИК е наясно с проблема. Много юристи призоваха комисията да пренебрегне ИК и да приложи директно конституцията. Източник на вестника от ЦИК обясни, че комисията е наясно, че конституцията има пряко действия и е над закона, но досега никога тази постановка не е задействана, обикновено при подобен спор се пита КС. Затова ЦИК няма да пренебрегне кодекса и ще продължи процеса, независимо че рискува целите избори.
Сегашният правен казус с въвеждането на квадратчето "Не подкрепям никого" бе забъркан по време на заседанията на парламентарната правна комисия през април при гледането на промените в Изборния кодекс. За да бъде омекотен спорният текст за задължителното гласуване, депутатите решиха да дадат опция "Против всички". "Това е много по-добрият вариант, отколкото гласоподавателят да вземе бюлетината, да не гласува за никого или да шари и да я направи недействителна. Тогава тя отива в купчината "400 хиляди недействителни", където пък това отношение на избирателя по никакъв начин не се зачита", коментира шефът на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ). Изкарването на бюлетините "Не подкрепям никого" от кръга на бюлетините, които определят изборните резултати, бе осъществено с активната помощ на депутати от Реформаторския блок.
Кирилов отказа да коментира темата. Колегата му в правната комисия Димитър Делчев от РБ обаче бе категоричен, че начинът, по който е написана методиката, действително я сблъсква с конституцията. Според него обаче топката сега е в полето на ЦИК, а не на депутатите. Аргументът му е, че при противоречие между два нормативни акта органът по прилагането им - в случая ЦИК, трябва да се опре на акта с по-висша юридическа сила - конституцията. "Не знам защо експертите не са видели противоречие при приемането. Но смятам, че въвеждането му беше правилно, защото хората трябваше да имат начин да изразят протестния си вот", заключи Делчев.
Христиан Митев от ПФ обаче не вижда нищо нередно, защото това бил един компромисен вариант. "Тези гласове са действителни, но не влияят върху гласовете за определен кандидат", успокоително коментира той.
Зам.-шефът на правната комисия Четин Казак от ДПС оцени възможността за оспорване на изборите на това основание като съвсем правдоподобна. Според него проблемът е бил заложен в самия Изборен кодекс, когато е било записано, че квадратчето ще се брои за действителен глас при определяне на избирателната активност, но не и при изчисляването на резултатите от гласуването. "Не може един глас да се отчита за валиден при една хипотеза, а при друга - за невалиден", категоричен бе юристът от ДПС.
"Това квадратче е една голяма глупост и още когато се обсъждаха промените в кодекса, ние гласувахме "против". Излиза, че човек ще бъде задължен да гласува, но бюлетините с квадратчето "не гласувам за никого" ще се хвърлят в коша. Управляващите се опитваха да тушират протестния вот", заяви Филип Попов от БСП. Според него към този момент няма да се стигне до сезиране на КС, който социалистите чакали да се произнесе по задължителния вот. Но си остави вратичка, че "при един сериозен анализ може да се стигне и до това".
Според изборния експерт проф. Михаил Константинов не става дума за действителни гласове. "Все едно зачертавате повече от един кандидат. Но се водите гласувал. Действителен глас е, когато гласуваш за определен кандидат", посочи той.
От администрацията на омбудсмана Мая Манолова пък посочиха само, че ако някой подаде искане към Манолова да отправи конституционна жалба по казуса, тя ще бъде разгледана от нейния консултативен конституционен съвет.
Actualno.com също потърси мнението на изборни експерти. Вижте какво казаха те ТУК
