Твърдо становище против готвения законопроект за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който предвижда нов ред за разследване и повдигане на обвинение на някой от т.нар. "трима големи" – главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).
Основните причини за становището против законопроекта, чийто основен двигател официално е правосъдният министър Данаил Кирилов, са две – не се променя по никакъв начин институционалната недосегаемост на главния прокурор и се създава статут на тримата големи над този на обикновените граждани за равенство пред закона.
Конкретно съдия Галина Тонева посочи, че законопроектът на Кирилов по никакъв начин не адресира посочените в делото "Колеви срещу България" проблеми по отношение на прокуратурата. Главните проблеми са два – че всеки един акт на член на прокуратурата може да бъде отменен от главния прокурор без съдебен контрол и че липсва съдебен контрол върху отказите на който и да е прокурор да образува досъдебно производство. Относно недосегаемостта дори на обикновен прокурор за съда Actualno.com представи в две части история от опита в България – можете да прочетете ПЪРВАТА и ВТОРАТА част.
Съдия Тонева добави и, че със законопроекта се засяга контрол над тримата големи, а и сега по НПК председателите на ВКС и ВАС са обект на наказателно преследване, но главният прокурор де факто не е заради нормативната си еднолична власт в прокуратурата, докато председателите на ВКС и ВАС не контролират еднолично решенията на съдиите от съответните съдилища. "Нито един председател на съд не може да каже на председател на съдебен състав как да си реши делото", подчерта Тонева, а Данаил Кирилов отговори, че можел да манипулира случайният избор на съдии за дадено дело. "И главният прокурор може същото", контрира Тонева, която добави, че ще покани Кирилов на демонстрация как се генерират съдебни състави и съдии-докладчици. Тя обърна внимание и, че в законопроекта на Кирилов е написан текст в смисъл, че трябва да има контрол над председателите на ВКС и ВАС, защото разписвали генерираният резултат за съдебен състав, а такова нещо няма – подписът е на администратор и се води строг отчет кой подписва и защо.
Отново се връщаме към годините трябва или не трябва да имат имунитет магистратите – създава се имунитет на тримата големи. Изискването на такова голямо мнозинство за започване на разследване (бел. ред. – за старт на наказателно производство трябва съгласие на 17 членове на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/) е в състояние да минира започването на каквото и да е наказателно производство. Съответният голям може да засили контрола върху членовете на съответната колегия, от която тръгва искането (бел. ред. – по законопроекта трябва да има не по-малко от трима членове от съдийската или прокурорската колегия на ВСС, за да започне процедура дали ще има наказателно преследване), обобщи съдия Тонева видените дефекти в законопроекта от ВКС.
Каквото и разследване да се предприеме срещу главния прокурор при сегашната нормативна уредба няма да е независимо, убедено каза Калин Калпакчиев, бивш член на ВСС и председател на Съюза на съдиите. Той добави, че трябва да има орган и/или лице, което по никакъв начин да не е зависимо от главния прокурор, за да може да има адекватно и безпристрастно разследване.
И Калпакчиев, и Тонева застъпиха тезата, че няма как при сегашната нормативна уредба да има истински контрол върху дейността на главния прокурор без промяна на Конституцията. Съдия Тонева посочи директно чл. 126, ал. 2 (бел. ред. - Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори) и чл. 127. Подкрепа на становището на ВКС изразиха редица неправителствени организации, като техният представител Иван Брегов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Същевременно обаче правосъдният министър провидя в становищата подкрепа за неговата позиция, че и сега по НПК можело да има наказателно преследване на "тримата големи". Кирилов буквално не чу предложението за изменение на Конституцията, а заговори как нямало да има баланс при законодателни промени. Кирилов поиска да се търси компромис – във връзка само с някои от актовете, издавани от тримата големи.
Склонни ли сте да обмислите законодателна инициатива в смисъл промяна на Конституцията - този въпрос зададе Калпакчиев, а Кирилов се измъкна с предложение "ако може да го извеждаме на Линч" по адрес на главния прокурор и да бъде "разжалван" като член на ВСС, описвайки предложението за конституционни изменения като "полет на мисълта". А Кирилов си изпусна нервите след критиките, като не позволи да му бъде прочетено от съдия Тонева точно становище по делото "Колеви срещу България" - че всеки прокурор и следовател може на теория да постанови административен акт без съдебен контрол. В крайна сметка Кирилов излезе от залата преди края на дебата, след като му беше направена забележка, че злоупотребява с поста си на председател на широката междуведомствена комисия по въпроса. Впоследствие той все пак се върна, като поиска предложения как да бъде урегулиран процесът за наказателно производство и срещу тримата големи, но без промяна на Конституцията, макар изрично да му беше казано, че без нея не може. Правосъдният министър заговори и за разделяне на законопроекта в определени параметри.
