Само 10 дни преди президентските избори депутатите направиха последни (засега) промени в Изборния кодекс. Това е прецедент в българската история и според много анализатори поставя под въпрос честното провеждане на вота.
Спешният ремонт на кодекса дни преди изборите се наложи заради методиката за отчитане на резултатите от президентския вот. Причината - методиката определяше за действителни гласовете "Не подкрепям никого", но предвиждаше, че те се вземат предвид само при отчитане на избирателната активност, но не и при определяне на крайния резултат т.е. на практика това не са действителни гласове.
Този текст противоречи на Конституцията, според която в президентските избори за избран на първи тур се счита този, който е получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Според юристи, това противоречие може да доведе до оспорване на резултатите от изборите. През първата половина на октомври само за една седмица в парламента бяха внесени 12 законопроекта за промяна в Изборния кодекс, от които само три стигнаха до второ четене.
Представяме ви промените в изборните правила, които депутатите да решиха да направят буквално в 12 и 5:
Без таван, но само в ЕС
Таванът за броя на изборните секции зад граница пада само за страните от Европейския съюз (ЕС). Според промените ограничението остава само за държавите извън ЕС, каквито са Турция, САЩ и Канада.
Новият регламент на практика ще повлияе само на организацията на вота във Великобритания, където по данни на ЦИК подадените от наши сънародници заявления са били достатъчни за разкриването на 52 секции.
Според ДПС решението за падане на тавана за броя на секциите само в страните от ЕС е дискриминационно и е в унисон с желанието на Патриотичния фронт да ограничи гласуването в Турция.
Без втора урна в чужбина
В изборните секции в чужбина няма да се поставя втора урна за гласуване.
Предложението за втора урна в изборните секции в чужбина бе на ГЕРБ и целеше улесняване на гласуването в САЩ, Канада и Турция, където остава таванът за разкриване на най-много 35 изборни секции. Депутатите от партията на Бойко Борисов обаче се въздържаха при гласуването. Мотивът - опасения на колегите им от Реформаторския блок, че поставянето на втората избирателна кутия ще доведе до злоупотреби.
Кога ще се брои и кога не
Народните представители приеха и гласовете "Не подкрепям никого" да се броят при отчитане на крайния резултат само на мажоритарни избори, т.е. на президентски и на кметски.
Протестният вот няма да се включва при определяне на крайния резултат на пропорционални избори - парламентарни, за евродепутати и за общински съветници. Мотивът, лансиран от Реформаторите, е да не се вдига изкуствено 4-процентната бариера за влизане на партии в парламента.
В крайна сметка на предстоящите президентски избори, при отчитане на всички действителни гласове, включително и вота "Не подкрепям никого", на втори тур ще отидат двамата кандидати с най-много реални гласове.
В бюлетината на балотажа се очаква да има три опции - имената на двамата кандидати, събрали най-голяма подкрепа на първи тур, и "Не подкрепям никого". За президент обаче ще бъде избран кандидатът, който е получил повече гласове в своя подкрепа, независимо от размера на протестния вот на втори тур.
Страх лозе пази
Вотът, даден за квадратчето "Не подкрепям никого" по време на парламентарни избори, няма да намалява броя на депутатите в Народното събрание.
Предложение за намаление на депутатите имаше от Петър Славов (Реформаторски блок) и Методи Андреев (ГЕРБ). Според тях не е коректно протестните гласове да бъдат преразпределяни от партиите при изчисляването на мандатите на народните представители. Вместо това, те предложиха броят мандати, които печели "Не подкрепям никого", да остане незает.
По време на дебатите народните представители се притесниха най-много за това дали предложението не е противоконституционно.
Вотът "3 в 1" в една секция
Изборите за президент, за нов кмет и референдумът в столичния район "Младост" ще се проведат в една секция. Досега законът предвиждаше избирателите да гласуват в две отделни секции - в една за президент и референдум и в друга за кметския вот.
През последните дни въпросът предизвика сериозни дебати. За проблема сигнализира и столичният кмет Йорданка Фандъкова. От Централната избирателна комисия пък се оправдаха, че са с вързани ръце и трябва да спазят закона - да има отделни секции, отделни СИК-ове и отделни избирателни списъци.
