"Струва ми се, че президентът Радев тепърва ще разкрива способностите си на реформатор, таланта си на обединител и качествата си на дипломат. Сега ще може да се съсредоточи за премахване на проблемите и недъзите, които е оценил и степенувал. През първите пет години най-важната му задача бе да разчупи мафиотската мъртва хватка, която задушаваше страната.
Ако не го беше направил, ръцете му щяха да останат вързани, а останалите стремежи щяха да са неосъществими. Той трябва да очисти страната от паразитизма, който тровеше обществения живот, унищожаваше националната енергия и ограбваше държавата и гражданите ѝ. Първият мандат на Радев предопредели последния мандат на Борисов. Двата бяха несъвместими. Единият трябваше да падне."
Това пише в свой анализ журналистът Васил Василев във Фейсбук. И продължава:
"И все пак, падането на един режим не може да е цел. То може да е стъпка, средство за премахване на препятствията. А целта трябва да е градивна, в най-общи линии тя трябва да е жизнеността и просперитета на България и на нейния народ.
През следващите пет задачата е по-ясна, но не е по-лека. Радев трябва да гради това, което предишният режим е разрушил, да укрепва и да надгражда оцелялото. Това, биха казали някои, е работа на правителството. Да, така е при буквалния прочит на правомощията. Но огромният авторитет, който президентът спечели, безценният опит, който натрупа във вътрешен и международен план правят неизбежно участието му в решаването на всички важни за страната въпроси. Правителството, което и да е то, ще се спъне, ако не взема предвид мнението на Радев.
Разбира се, всичко това, за което говорим тук, може да се тълкува в условно наклонение. Ако ! Ако няма война. Дори и малка, регионална, щом се очертава близо до нас, тя може да преобърне всички прогнози наопаки. И на фона на тази перспектива, на която ще се спра по-подробно след малко, изпъква още веднъж значението на избора на Румен Радев. Вече не само като държавен глава, но и като върховен главнокомандващ, който по професия е военен. Генерал. Истински, с военно, не с мутренско минало.
Във времена на остро военно противопоставяне в света това е изключително важно. Политиците обикновено изхождат от критерии като популярност, рейтинг, избираемост и пари. Те са по-склонни да рискуват, ако това ще им донесе изборна победа и слава. Генералите знаят какво би се случило, ако червената линия сега бъде прегазена. За първи път в историята на човечеството те изглеждат възпиращия, а не нападащия фактор, защото по-добре от политиците знаят какви биха били последиците от ядрената война.
Военните са наясно, че има граница, която ако бъде премината, няма връщане. Затова фактът, че президентът е генерал и бивш главнокомандуващ ВВС е огромен плюс за страната в тази крайно изострена международна обстановка. Нека не забравяме, че трима от най-бележитите държавници след ВСВ са били преди това военачалници - генерал де Гол, генерал Дуайт Айзенхауер и полковник Уинстън Чърчил. Струва ми се, че генерал Радев ще иска да направи за България това, което де Гол, Чърчил и Айзенхауер са направили някога за Франция, Англия и СЩ.
Дали ще успее зависи в най-голяма степен от нас."
