За разлика от Цецка Цачева, чиято липса на познания по английски може да е пречка за ролята, която включва изяви като лицето на България пред външния свят, генерал Румен Радев свободно говори английски, немски и руски, се казва в коментар на авторитетното издание The Financial Times.
Румен Радев излезе първи на първия тур на президентските избори и е фаворит да спечели балотажа.
Преди две години Румен Радев поздравяваше множеството на въздушно шоу край София, и изпълни с изтребителя си MiG-29 серия зрелищни въздушни маневри.
Днес бившият командир от българските ВВС е на път да извърши още по-впечатляващ подвиг като спечели изборите и стане държавен глава на балканската държава – и има вероятност да обърка нещата в българската политика.
При 95 процента преброени гласове след първия тур на президентските избори Радев – независим кандидат, подкрепен от опозиционната Социалистическа партия, води убедително с 25.7 процента от гласовете.
„Хората казаха „не” на апатията и гласуваха за промяна”, каза той пред репортери. „Хората искат повече сигурност и по-прозрачни институции”.
Цецка Цачева, председател на парламента и кандидат на управляващата десноцентристка партия ГЕРБ, за която се смяташе, че ще спечели първия тур, остана втора с 22 процента.
53-годишният Радев и 58-годишната Цачева сега ще се състезават на втори тур в неделя. Според Кънчо Стойчев от социологическата агенция „Галъп интернешънъл”, г-н Радев е силен фаворит и може да спечели с 55 процента от гласовете.
„Обществото смята, че Радев не е свързан с политическата мафия и корумпирания бизнес”, казва Стойчев. „Като военен командир, той е възприеман като патриотична фигура”.
За разлика от Цачева, чиято липса на познания по английски може да е пречка за ролята, която включва изяви като лицето на България пред външния свят, Радев свободно говори английски, немски и руски. Известно време е учил във военен колеж в американския щат Алабама.
Отчасти защото Социалистическата партия е наследник на подкрепяната от СССР комунистическа партия, управлявала 45 години България като репресивна еднопартийна държава след Втората световна война, Радев беше обвинен, че е прекалено близък с Москва и не е напълно отдаден на членството на България в ЕС и НАТО. Известни са връзките на Социалистическата партия с руски политици и делови среди.
Радев призова за отмяна на западните санкции срещу Русия, наложени след като Кремъл анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, но той наблегна също, че подкрепя мястото на България в западната система от общности.
Дипломати в София казват, че няма причина да бъде поставяна под съмнение лоялността му към ЕС и НАТО и отчитат, че за стремящите се да привлекат гласове български политици е било естествено да се заиграят със значимите русофилски настроения у електората.
Българското президентство не е пост като този в САЩ или Франция, но включва някои важни отговорности, между които е правото да се връщат закони и да се посредничи при постигане на компромиси, нужни за формиране на правителство в период на криза.
Ако бившият генерал от ВВС спечели в неделя, Бойко Борисов – министър-председател и господстваща личност в българската политика от десет години, каза, че веднага ще подаде оставка – и почти сигурно ще предизвика парламентарни избори догодина, пише още изданието.
Предсрочни избори са вероятни не на последно място, защото България трябва да поеме шестмесечното ротационно председателство на ЕС през януари 2018 година – роля, която подобава на правителство с нов електорален мандат, което ще има време да се подготви за европейските си отговорности.
Ако този сценарий се реализира, вероятно усложнение е това, че както изглежда нито ГЕРБ, нито социалистите могат да спечелят пълно мнозинство в следващия мандат. Ще последват внимателни коалиционни преговори, а от Радев, като президент, ще се очаква да играе роля в направляването им до успешен край.
Засега обаче Борисов не се отказва. „Имаме реална възможност да спечелим балотажа. Ако не успеем, правителството ще подаде оставка в понеделник сутринта”, каза премиерът пред репортери.
На изборите, белязани от широко обществено недоволство от политическата класа, беше поразително, че 15 процента от гласоподавателите подкрепиха десния кандидат ултранационалист, а 5,6 процента отбелязаха на бюлетината, че гласуват против всички кандидати. Избирателната активност беше малко над 54 процента.
Българите се възползваха от възможността да гласуват масово на референдума в неделя в подкрепа на нова изцяло мажоритарна избирателна система и за рязко намаляване на държавната субсидия за политическите партии. Избирателната активност на референдума обаче беше малко по-малка от нужната, за да бъдат валидни резултатите от него.
