Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Според Кунева политиците трябва да излъжат с поне 20 хил. лева, за да говорим за корупция

04 март 2016, 10:00 часа • 6711 прочитания

Ако лице, заемащо висша публична длъжност, е пропуснало да декларира определени „факти”, които водят до разлика от поне 20 000 лева в притежаваното имущество, тогава може да започне разследване за корупция. Текстът означава, че при разлика от по-малко от 20 000 лева между декларирано и действително имотно състояние, съответният политик, министър, депутат, кмет, съдия, прокурор и дори президента не биха попаднали под ударите на закона. Това е основата на дълго чакания антикорупционен закон на Меглена Кунева, който беше преработен и пуснат на обществено обсъждане, след като през миналата година крушира още на първо четене в пленарна зала на Народното събрание.

Незаконно придобито имущество може да бъде отнето, когато има „значително несъответствие” между имуществото на заподозряното лице и дохода му. За „значително несъотвествие” се считат поне 120 000 лева разлика.

Освен това прагът за деклариране е завишен от 5000 на 10 000 лева. Задължително вече трябва да се декларират чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 10 000 лева, които деклариращото лице „ползва трайно” – т.е. повече от три месеца. Декларират се и обучения, платени от деклариращото лице, ако струват повече от 10 000 лева. Ще се декларират и доходите на лице, с което задълженият е във „фактическо съпружеско съжителство”. Предвидено е задължените лица да подават декларации при заемане на публична длъжност, ежегодно до 15 май, както и при освобождаване от длъжност. Новост е предвиденото изискване те да подават декларация и една година след освобождаването им.

Кунева предлага и доста повече лица да влизат в определението „лица, заемащи висши държавни и други публични длъжности”. Според законопроекта новите лица, които трябва да подават задължително имуществени декларации, са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, лицата, определени да администрират и управляват средства от ЕС, лицата, на които са делегирани функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и др. Допълнително са включени няколко категории лица в „системи с повишен корупционен риск” – като ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на Дирекцията за национален строителен надзор, на Държавен фонд „Земеделие“, на Автомобилна администрация и др. Сред лицата, попадащи в обхвата на закона, са добавени и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили.

За „корупционно поведение” се счита поведение, с помощта на което лице на висша публична длъжност незаконно си осигурява облаги, увеличаващи имуществото му или имуществото на свързани с него лица.

Спорните моменти

Основните аргументи за първото отхвърляне на законопроекта бяха свързани с начина за подаване на сигнали за корупция – да не може сигналите да са анонимни или да става въпрос за медийни публикации. Относно публикациите за корупция в медиите особено силно против те да бъдат база за разследване беше настроен бившият лидер на ДПС Лютви Местан.

В настоящия текст не е изрично посочено, че може да се подават анонимни сигнали, но е подчертано, че „лицата, на които е възложено разследването на сигнала, са длъжни да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала”. Остава обаче предложението за сигнал за корупция да се счита медийна публикация, но при определени условия – да са посочени имената на човека, който се счита за корумпиран, както и публичната му длъжност; да има конкретни данни за нарушението му – описание и обстоятелства, в това число и кога е направено; публикацията да се позовава на документи и/или други източници, които подкрепят изложеното в сигнала. В случая се иска публикацията да посочва и свидетели, които биха могли да потвърдят престъпното деяние, както и да се дават данните на тези свидетели.

Предвижда се и лице, което е подало сигнал за корупция, да не носи отговорност, ако сигналът се окаже неточен съгласно направената проверка. Ако някой бъде уволнен заради подаден сигнал за възможна корупция, той може да търси обезщетение – и за имуществени, и за неимуществени вреди, например заради психически тормоз.

Проверката на сигнал за корупция се извършва в срок до 1 година от решението за образуването й, като е възможно еднократно удължаване с още 6 месеца.

Структура

В промените, които Кунева е направила спрямо предишния вариант на законопроекта, е обединението на единното Антикорупционно бюро с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (бел. ред. – позната преди време и под името Комисия „Кушлев”). Бюрото е единен орган, тъй като обединява Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. Отговорен за имуществените декларации на магистратите орган обаче си остава Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС), който трябва да препраща на Антикорупционното бюро всеки сигнал за възможна корупция на съдия, прокурор или следовател.

Антикорупционното бюро ще се състои от директор и четирима заместници, които се избират от парламента. Кандидатури могат да се предлагат както от парламентарни групи, така и от отделни депутати. То няма да може да получава дарение, освен по силата на международен договор, по който България е страна.

Предвидено е да има „проверка на почтеност” на служителите на Бюрото. Конкретното съдържание що е то почтеност и процедурите за извършването на проверките за почтеност ще се определят от Бюрото.

Като гаранция за ефективност на работата на Бюрото е предвидено задължително провеждане на независима външна оценка на дейността на всеки 24 месеца. Оценката се извършва от партньорски организации със сходна дейност или от международни компании или организации, имащи опит в извършването на подобни оценки.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес