Скандализирани сме от присъствието на руския посланик на тържествата по повод Съединението в Пловдив.
Така започват в позицията си от Съюза на демократичните сили (СДС). От партията задават въпроса редно ли е посланик на страна – агресор, която избива невинни хора и се опитва да блокира нормалния живот в Европа чрез газов рекет, да стои зад българския президент?
И още:
Присъствието на руския посланик е знак. Той показва, че въпреки изгонването през последните години на немалко руски дипломати и заплахите за закриването на посолството им у нас, няма да отстъпят по никакъв начин и ще продължат опитите си за завръщане на България под крилото на Кремъл.
Присъствието на Митрофанова е странно, предвид ролята на Русия и нейната яростна съпротива срещу българското Съединение. Фактът, че руският посланик се появи на това събитие, поставя важни въпроси: дали това е акт на извинение за действията на Русия преди 137 години, дали е непознаване на историята, отричането й в периода на Царска Русия, или е ясна заявка, че Кремъл няма лесно да пусне България от „братската“ си прегръдка?
Не вярваме да е извинение и искане на прошка, защото това не е в стила на имперската мегаломания на Кремъл. Едва ли Митрофанова не е запозната и с руската съпротива против българското Съединение. Остава вариантът, че ние все още сме твърде важна цел за Русия, че тя и нейната „пета колона“ няма да се откажат от опитите да ни държат в тяхната орбита и зависимости, защото залогът за завръщането на България под нейно влияние е голям.
Затова битката у нас отново е между Запада и Изтока, между Европа и Евразия, между цивилизационния избор и опитите на мрежите на ДС и „петата колона“ за завой към Кремъл.
Битка, която не е преставала през последните 33 години, и решителното сражение предстои!
