Преди 31 години, на 7 юни 1990 г., „Орлов мост“ се превърна в символ на надеждата и мечтата да живеем в демократична европейска държава, без да ни управляват комунисти, без да зависим от ченгета от ДС, без да ни ограничават свободата във всичките й измерения.
Емоцията на този ден още владее сърцата на всички седесари, на всички бълагари, които искахме промяна и развитие на Родината ни, потискана половин век от съветския ботуш и неговите тукашни слуги.Вярвахме, че тази промяна ще дойде скоро и СДС тръгна по пътя й със силен плам и увереност, че ще успеем бързо да я постигнем. Но не бяхме предвидили колко силна може да бъде хватката на останалите от комунизма структури, пазещи с цената на всичко завета на БКП – да трансформират политическата власт в икономическа.
Самите ние направихме грешки – от неопитност, от нетърпение да случим нещата бързо, но и заради лични вражди и силно лидерско его.Въпреки това, никога не отстъпихме от ясния път за България към НАТО и ЕС – каузата, която предложихме на българските граждани и получихме подкрепа от тях.
През всички тези години ние предупреждавахме, че прокремълските сили няма да оставят току-така България да бъде развита демократична държава с прозападна ориентация. Много хора не приемаха това сериозно. Но днешните събития ни карат още по-силно да светнем предупредителната лампа.
На 11 юли отново има избори. И те не са само за парламент, а за заемане на ясна позиция: накъде да гледа лицето на България – на Запад или на Изток. Нямаме съмнение, че сблъсъкът ще бъде по тази линия, независимо кой какво говори и каква роля играе в политическия спектакъл. Ще допуснем ли откровени прокремълски сили да решават съдбините ни? Отговорът на СДС е – Не!
Дължим го на всички, които бяха преди 31 години на „Орлов мост“ и на всички, които ни подкрепяха в страната!
