35%, вместо предвидените 30% таван за компенсациите на бизнеса за скъпия ток обеща вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при изслушването му пред две парламентарни комисии. Пред депутатите от енергийната и бюджетната комисии той увери: "До 35% можем с текущите разчети да поемем, тъй като имаме увеличено финансиране от бюджета" и отбеляза, че всичко оттам нататък означава, че ще трябва тези средства да дойдат за сметка на други бюджетни програми и съответно да бъдат обсъдени в по-широк формат.
"Ако таванът от 30 се вдигне на 35, това са 50 млн. на месец допълнително или 150 млн. допълнително за периода. Ако отидем на 40, са 300 млн. допълнително, а ако се премахне изцяло - отиваме на 1.2 млрд. – 1.3 млрд. лв., изчисли Василев. Всеки 5% увеличение са 150 милиона, подчерта той.
Финансовият министър обясни, че с оглед на по-ниските очаквани прогнозирани цени, спрямо първоначалния анализ, реално до 35% би могло да бъде направено увеличение. Според него, този допълнителен ресурс би могъл да се върне до голяма степен през фондовете, също така и чрез заделения в бюджета малко по-голям ресурс от пръвоначално очаквания. "Очаквахме да можем да заделим около 700 млн., но успяхме да заделим 860 млн., вследствие на реализирани спестявания по министерствата", уточни вицепремиерът и финансов министър.
Липсата на таван за компенсациите създава възможност за спекулативно поведение и второ - абсолютна непредвидимост, отбеляза енергийният министър Александър Николов, който също беше изслушан пред двете комисии.
Той увери, че няма да има компании, които са свръхкомпенсирани. "Правим оценки за диференциран подход и той ще стартира с дефиницията за "енергийна бедност", заяви още енергийният министър. Той е категоричен, че независимо дали ни харесва или не, ползите от отворен пазар са по-големи от негативните ефекти.
Дали може ядрената енергетика да се брои като зелена, ние защитихме на срещата в Брюксел, че трябва, изтъкна вицепремиерът Асен Василев и съобщи, че продължават разговорите за схемата за компенсации, за това как пазарът да се структурира, че да има дългосрочни договори, а не всичко да е в "ден напред".
"Цените може да станат ниски, ако спрем износа на ток, но ако излезем от европейския енергиен пазар, много скоро 60% от износа на България за ЕС няма да може да се осъществява и ще станем значително по-бедни", предупреди той. "Печалбата ни от достъпа до пазара на ЕС е доста по-голяма от загубата ни от износа на ток", категоричен е финансовият министър.
