"Ромската общност в 16 места гласува в 70%, като тези 70% в определена степен биха могли да опровергаят твърдението, че ромите не гласуват и не се интересуват от избори или гласуват само в определени случаи". Това заяви Миглена Михайлова от екипа на движение "Постоянната ромска конференция" (ПРК) при представянето в БТА на проучване на нагласите на ромската общност за предстоящите парламентарни избори за 48-мо Народно събрание на 2 октомври 2022 г. Проучването е реализирано по инициатива на ПРК в 16 населени места на България, в квартали с преобладаващо ромско население.
Според резултатите, 36,8% от ромите са решили за кого ще гласуват на предстоящите избори, 28,2% от анкетираните са заявили, че ще гласуват, но още се колебаят за кого, 4,6% са посочили, че ще гласуват, но с „Не подкрепям никого“. Тези, които отговарят, че няма да гласуват, са 21,6%, а 8,8% не са решили.
"Ромската общност не се притеснява да гласува с машини", изтъкна Михайлова. "Това не е само поради факта, че ние сме хора в по-млада възраст, но също показва, че ромската общност е образована и грамотна и че съвременните комуникации и технологии не притесняват общността ни да излезе и да гласува", подчерта тя.
Според нея, делът на колебаещите се, е голяма отговорност на политиците да направят така, че ромската общност да отиде да гласува.
Високата инфлация, рисковият начин на живот, несигурност и страх притесняват хората от ромската общност, посочи още тя. "Виждате силно полицейско присъствие в ромските квартали, което не доведе до големи открития за купуване на гласове", обърна внимание още Михайлова. "Трябва да се търси там, където купуват вота, а не там, където е продаден", категорична е тя.
От движение ПРК обърнаха внимание, че тежестта на корпоративния вот е много по-голяма от тежестта на купения вот и изразиха недоумение защо, след като контролирането на вота се случва навсякъде, фокусът попада върху ромската общност. Ако се бори този процес, би трябвало навсякъде, не само в ромските квартали, категорични са представителите на движението.
За да ангажират политиците да имат предвид, че хората в уязвимо положение имат нужда от по-голяма подкрепа, отколкото тези, които не са уязвими, от ПРК са изготвили предизборна декларация към кандидат-депутатите и я представиха.
Искахме да ангажираме кандидат-депутатите да се въздържат от речта на омразата и след изборите да работят за изолация на партиите, проповядващи крайно националистически идеи, посочи Александра Георгиева от екипа на ПРК. Тя добави, че с декларацията ПРК изисква по време на избори политическите формации да се въздържат от опити за контролиране на вота, да искат информация кои партии купуват гласове и да понесат санкции, да работят за политики срещу корпоративния вот. Искаме да ангажираме депутатите да включват роми при формиране и изпълнение на политики, касаещи общността, като здравеопазване и пр., каза още тя.
Декларацията е подкрепена от 14 граждански организации и от 26 кандидат-депутати, съобщиха от движението и прочетоха имената им. "Подписването е заявяване на намерение, но ще следим активно дали тези намерения ще бъдат изпълнявани след изборите", отбелязаха от ПРК.
Те съобщиха още, че има само един случай на партия, дала в листите си челна позиция на първо място на ром, а в 5- 6 случаи били използвани роми за пълнеж на листите на неизбираеми места и определиха като слабост на париите, че желаят вота на ромите, но не дават възможност да бъдат избирани.
Проучването, което е по инициатива на движение ПРК, е проведено между 15-22 септември, по метода „лице в лице“, сред 1041 души. Резултатите бяха представени от доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология при БАН.
