Да се закрият още две военни съдилища, а в слабо натоварените районни съдилища да правораздава само един магистрат. Тези две предложения изложи днес в Народното събрание председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов при представяне на годишния доклад за дейността на съдилищата за 2018 година. Той беше приет със 122 гласа „за“, без нито един против и въздържал се.
Темата за неравномерната натовареност в съдебната система и реформата на съдебната карта се промъкна още в началото на дебатите при обсъждане на годишния доклад за работата на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Пенчо Милков от БСП заяви, че този въпрос е засегнат във всички доклади и ВСС трябва да регламентира равномерно натоварване на магистратите, да го следи и да реагира при нужда. Той припомни, че Народното събрание измени различни закони, с което промени подсъдността по някои видове дела, за да се облекчи положението в Софийския градски съд.
„Но определено има необходимост от реорганизиране на органите на съдебната власт и това е видно от мерките, които държавното обвинение предприе със закриването на 11 районни прокуратури. Явно движението е в тази посока“, каза Милков и препоръча активно да се работи в тази насока, имайки предвид и съдилищата.
Председателят на ВКС отговори, че моделът, възприет от държавното обвинение, не може да се приложи по отношение на съдилищата, защото те разглеждат и граждански, и търговски дела. А тенденцията е за увеличаване на броя на търговските.
Той цитира данните за натовареността за 2018 г., според които около 30 районни съдилища са изключително слабо натоварени, а там работят поне по двама съдии. И се обърна към депутатите с идеята в тези съдилища да остане само един съдия като председателят на съответния окръжен или апелативен съд има възможност за бърза реакция по неговото временно заместване при отсъствие.
Панов поясни, че основният аргумент срещу тази негова идея би бил, че по този начин няма да има възможност за спазване на случайното разпределение на делата. Но добави, че и в момента в Ардино и в Трън, а и на други места, от години правораздава по един съдия и това не е предизвикало проблем сред страните.
„Ако се реализира тази идея съдът и държавата няма да абдикират от населеното място. Мярката за закриване на съдилища е много непопулярна и ще има реакции от местната власт. Няма да се стигне до това, ако има един съдия и постоянното присъствие на магистрат бъде обезпечено с възможната реакция от председателя на окръжен или апелативен съд. За това ще има нужда от законодателно изменение“, коментира Панов.
Другото му предложение е да се редуцира броят на първоинстанционните военни съдилища и от три, да остане само един. Панов отново се позова на статистиката, според която средно на година един военен съдия разглежда около 3.20 дела, като в софийския военен съд един магистрат на година гледа две дела от общ характер. По думите му, в „малка България и при малък брой военнослужещи“ един първоинстанционен военен съд и един апелативен са достатъчни.
Иначе, той за пореден път постави въпроса за липсата на автентично тълкуване на законодателните изменения във връзка с момента на публикуване на окончателните съдебни актове. Председателят на ВКС припомни, че през есента на миналата година депутати са казали, че тълкуване няма да има, а ще има промени в нормативната уредба, но това още не е факт.
Панов се спря и на реакциите в Народното събрание след две тълкувателни решения на Върховния касационен съд.
Първото е на трите колегии на ВКС и е за разширяването на кръга от лица, които могат да претендират за обезщетения при смърт на близък. А второто тълкувателното решение е на Гражданската колегия на ВКС, с което беше прието, че прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка пред делото за конфискация на имуществото. След постановяването и на двете, парламентът спешно прие промени в закона.
Панов отново ги защити като каза, че първото е било в интерес на обществото и е провокирано от променените обществени отношения през последните години. Що се отнася до конфискацията, то той за пореден път изрази учудването си от бързата реакция на парламента.
Единственият депутат, който взе отношение по доклада за дейността на съдилищата, беше Павел Шопов от „Атака“. Той каза на Панов, че всеки трябва да си знае мястото, че трябва да решава конкретни казуси, че няма право на мнение и трябва да се грижи за чистотата на Съдебната палата и за чистачките.
„Да си съдия е да се произнесеш по конкретен казус и нямаш право на мнение, на интервюта, да излизаш и протестираш, да организираш знайни и незнайни люде. Всеки член на ВСС да говори пред ВСС, а не в обществото като магистрат или специалист, защото ВСС действа като колективно тяло. Никой няма право да си приписва правомощия, които са по-големи от дадените му в Конституцията и законите и никой не може да се нарича първи, втори, трети", заяви той, цитиран от lex.bg
"Двете тълкувателни решения са постановени от съдии от ВКС и те нямат право на коментар, становище или пък да изказват препоръки към народните представители. Председателят на ВКС се грижи за сградата, за чистотата, за чистачките, а членовете на ВКС постановяват решения и гледат казус и всички знаем какви функции имат те“, каза Шопов.
Лозан Панов му отговори, че е дошъл в парламента да говорят по сериозни теми, а не просто формално да изнесе доклада. „Няма защо някой да се плаши от дискусия, това е способ за размяна на мнения. Председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор са публични личности и като такива те могат да изказват мнения, да дават интервюта, особено когато се нападат съдии и се използва реч, която е агресивна спрямо магистратите.
Но да се обвинява ВКС, че допълва закона и променя стандарти, които били много добри, не мога да приема и ще защитавам колегите, които не са допуснали нарушения в своята работа“, каза Панов. Последва и гласуването на доклада.
Преди това със 121 гласа „за“ и един „въздържал се“ депутатите приеха доклада на ВСС, а със 118 гласа „за“ и един „против“ беше подкрепен и докладът на Инспектората към съвета.
Без дебат и въпроси бе изслушан и докладът за дейността на административните съдилища, представен от председателя на ВАС Георги Чолаков. Той бе кратък – поясни, че действително има неравномерна натовареност, но ръководството на ВАС предприема мерки за това. Изтъкна, че във ВАС са разгледани двойно повече дела от ВКС при по-малък числен състав.
Призна, че Върховният административен съд е длъжник по отношение на тълкувателната дейност, но това ще се промени, защото се очаква да бъдат образувани тълкувателни дела по всички закони, с които подсъдността по някои видове дела бе ограничена до една инстанция.
Докладът бе подкрепен от 83 народни представители, нямаше нито един против и въздържал се.
Филип Попов от БСП изтъкна, че съдебната власт работи под тежък недостиг на кадри, финанси и помещения. И препоръча част от реформата да се съсредоточи към дисбаланса на натовареността на съдилищата, бързината и качеството на процеса.
„По-тежък проблем е липсата на вещи лица и съдебни заседатели. Достъпът до правосъдието, особено по гражданските дела, е възпрепятстван заради по-високите такси за вещи лица, адвокати и т.н. Те не че са по-високи, но стандартът на живот в България е по-нисък.
Това зависи от законодателната и изпълнителната власт. Ниска образованост, бедност демографски проблеми – за това съдът и прокуратурата нямат вина, а политиците, които следва да осигурят по-добър стандарт за живот“, каза още Попов.
