Странно вяла и почти засекретена е предизборната кампания в Сливен.
За непредубедения бъдещ избирател остава неясно, например, защо десет дни преди изборния ден половината от официалните предизборни табла по сливенското ларго са все още празни. Ако е защото „плакатите закъсняха“, явно нещо с планирането не е наред, а искаме да управляваме цял град. Дали пък забавянето не е хитър ход, целящ с магнетична плакатната визия тъй да се заплени сливенския електорат, че той мигом да се втурне към съответната бюлетина. Или пък нашите партийни кандидати, недай боже, се боят да бъдат на прицел в предизборната битка? Обаче - ако е така, как ще преборят проблемите на Сливен и ще защитят интересите на гражданите…
Интересна предизборна кампания се разиграва тази есен, тип пощенска кутия – един човек каканиже пред определени медии подготвени предварително опорни точки, и с всички сили се напряга да не го извадят от тях…. Понеже това са местни избори, и ако се отклони от главната линия, рискува да се оплете в непознаване на местната конкретика…. И в собствените си лъжи.
И така, вече три седмици в Сливен се води една доста привидна кампания. В тънките й сметки не влизат срещи лице в лице нито с (уж) политическите опоненти, нито с хората, за чието (уж) доверие кандидатите се състезават… Няма публични дебати, няма медийни дискусии. А както изглежда, и предизборните щабове са потънали в нелегалност. Но то и бездруго в Сливен отдавна се е настанил тежък дефицит на адекватно гражданско общество, а и на нормално функциониращи медии… И едните, и другите бяха методично изличени, опитомени или игнорирани… Колко комфортно! - Предварително да успееш да заглушиш гласа на другата гледната точка, онази с питанията, исканията, предложенията и надеждите на обикновените хора…
Въобще, странна е тази сливенска предизборна кампания без обратна връзка! Залагаща предимно на предизборното самозадоволяване на твърдите партийни ядра. В резултат на което всички са много доволни и щастливи. И отсега се разхождат надменно като победители... А и как не, когато в огледалото им се отразяват единствено учтивите и мазни усмивки на зависими или желаещи да се озависят лица…
Подобно поведение издава и гузност, и страх, но и нещо много по-лошо – липса на ясна представа за реалностите. И на визия какво и как да се направи с този град, с неговите нагнетени от години проблеми: бедност и невежество, демографски взрив от малограмотно население, ерозирала бизнес среда, сриващо се образование, затихваща и зависима икономика, безобразна комунална инфраструктура, безумна организация на уличното и пътното движение, срамен брой ранени и загинали по пешеходните пътеки, растящи като тумори незаконни сметища, омърляни тревни площи, не буренясали, а направо джунглясали речни корита (сега предизборно почистени) и не на последно място – агресивно настъпваща булевардната субкултура, за сметка на потъпканите духовни и културни традиции на Сливен.
А какво да кажем за корупцията, превърнала се в бърза писта и задължително условие за правене на кариера и пари в града, във формула за фамилен просперитет? Но също и в споделена омерта в средите на местната власт. Където отборите се сменят, но играчите си остават едни и същи… Впрочем, опитът да се предизвика предизборен дебат за корупцията (има ли я, няма ли я, и как да се преборим с нея) бе препънат още в зародиш. Защо ли? Вгледайте се в лицемерното дръзновение, струящо от билбордовете, плакатите и предизборното поведение на кандидатите, и ще разберете защо.
Именно заради вопиющата меркантилност, безидейност и посредственост на местните политически „мозъчни тръстове“, и до момента не сме чули някаква стройна и логически подредена концепция, предизборна платформа за Сливен. Освен няколкото изтъркани от употреба мантри: Синята зона, Карандила и Минералните бани, някакъв хипотетичен индустриален парк… А изборите са и за това – да се заложат цели, да се построят логически приоритети, да се начертаят стъпки… Пък може и да ги има, но никой да не е чувал за тях. Понеже тихо и безметежно си почиват в нечии папки, понеже и за администрацията, и за местния парламент е и по-лесно, и по-изгодно, и по-безопасно (а и по-доходно) да се чука послушно работа на парче, под диктовката, щенията и приумиците на шепа „бизнесмени“, „политици“ и „умници“, докарали града до днешното му дередже…
Знам, че думите „стратегия“ и „концепция“ звучат неприятно, девалвирани от тоновете безсмислена книжнина. Наречете го цел, наречете го план, наречете го посока, наречете го мечта! Но да е ясно накъде и как ще вървим... Всъщност, то е като в едно семейство - всеки си има планове, намерения и стремежи, нали? Тогава не е ли логично и тези, които избираме да бъдат „стопани“ и „старейшини“ на Сливен, също да ги имат - посоката и мечтата? Но за общото, за всички нас…
Може и да не вярвате, но така са го правили нашите предшественици, онези с портретите в кметския коридор... С цялото си почтено достолепие на европейски възпитаници, с животрептящото си родолюбие на истински българи и сливналии, съзиждали за града и за държавността по този начин - с посока и визия, подплатени със самоотвержен, неуморен и градивен труд. И им се е получило!
Та така. Ако насред настоящите кандидати за наши местни водачи и стожери виждате някой с подобен мащаб и потенциал на мислене, някой, който е готов повече да отстоява и да дава, отколкото да се облажава и получава - за сметка на хората и ресурсите на нашия любим град, гласувайте за него.
Ако не – изиграйте едно тото в изборния ден… И не очаквайте нищо повече, освен още от същото.
Защото няма как круша да роди сливи, нали?
Автор: Мариана Иванова
