Скарване между съдружници е на път да удари проекта за бронирани автомобили за Специалните сили, заедно с амбициите на Министерството на отбраната (МО) за възраждане на българската военна индустрия.
Договорът за доставка на 98 бронирани автомобила за Специалните сили е пред провал заради скарване между съдружниците Петър Георгиев от "Самел-90" и Антон Стефов от Интернешънъл Армърд Груп (IAG), съобщиха за Actualno.com отлично информирани източници от Министерството на отбраната. Политическото ръководство на ведомството се опитва всячески да заглади конфликта между двамата, който поставя под въпрос не само проекта за Специалните сили, но и плановете на военния министър Красимир Каракачанов да възложи на "Самел-90" максимално голяма част от работата по проекта за доставка на 150 бронирани машини 8х8 за Сухопътните войски.
"Това дело е патриотично – заяви Каракачанов при подписването на 50-милионния договор през декември 2020 г. – Не само повишаваме способностите на нашите Специални сили, но с парите на българския данъкоплатец подпомагаме българската икономика, така че да не изтичат някъде в чужбина, а на България да се гледа като на колониална държава, която е длъжна само да купува отвън".
Интересната подробност е, че изпълнител е самоковската компания "Самел-90", а не смесеното дружество САМАРМ ООД, в което "Самел-90" и базираната в Обединените арабски емирства (IAG), са съдружници с равни дялове. Това обстоятелство било възприето от Антон Стефов като опит да се изхвърли IAG от поръчката. Като реванш, IAG лобира в Министерството на отбраната за самостоятелно участие при планирания рестарт на проекта за бойна машина на пехотата на стойност 1,5 милиарда лева.
Ако не бъде преодолян, разривът между довчерашните партньори оставя "Самел-90" без опит в производството на бронирани автомобили, а IAG – без индустриална база в България. Дали Специалните сили ще видят бронирани машини, ще стане ясно до 3 години. За Министерството на отбраната остава темата за размисъл дали патриотичните емоции са най-подходящият инструмент за постигане на способности на българската армия.
И този размисъл вече дава видими резултати, поне според последните изказвания на Красимир Каракачанов по повод проекта за нова бойна машина на Сухопътни войски. Изглежда, че самоковската компания се разглежда от МО като вариант за основен играч при протичащото пренареждане на поръчката.
Важна роля в новата концепция има и държавният холдинг "ТЕРЕМ", който се очаква да бъде формалният изпълнител на договора - въпросът е без конкурс ли? "В последните години българската отбранителна индустрия постигна сериозни успехи с изработването на бронираната машина за Специалните сили - тя е 4х4, но показва че българската индустрия се развива в последните години. Защо да не се опитаме да се опрем на опита на тази индустрия, за да реализираме проекта (за бронирана машина) с български сили", запита реторично министърът на отбраната на 13 февруари пред bTV.
САМАРМ се развива от основаването си преди по-малко от 4 години и е трудно да се говори са сериозни успехи, освен ако не приемем за такъв поръчката за 11 автомобила за Министерството на отбраната на Германия. От октомври миналата година фирмата обещава на МО да достави в България прототип на осемколесна машина, разработен от екипа на IAG в Обединените арабски емирства. Според източници на Actualno.com, инженери на компанията са признали пред командването на Сухопътни войски, че все още не могат да сглобят работеща машина. Проблемите не са изненадващи, тъй като IAG никога не е произвеждала техника от такъв клас.
Производството на успешен модел бойна машина 8х8 изисква много време и пари, но не само. Нужни са десетилетия проектиране, изпитания и реален боен опит. Суровата реалност е, че бойната техника се усъвършенства не само с инженерни умения, но и с войнишка кръв.
Разбира се, би било интересно да се проследи дали хора, които спорят за 50 милиона, ще се сдобрят за 1,5 милиарда и колко време ще са сдобрени. Остава и въпросът за качеството - дали бъдещата бронирана машина ще отговаря на нуждите на българската армия.
Автор: Ганчо Каменарски
