Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Радикалната съдебна реформа отново е на дневен ред - ще я подкрепи ли НС?

16 ноември 2016, 08:00 часа • 2228 прочитания

Проект за решение за принципна подкрепа за т.нар. радикална съдебна реформа на Национална гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" внасят днес (16 ноември) депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Реформата гарантира независимостта на съда и ефективността и отчетността в работата на прокуратурата.

Проектът за решение "препоръчва на народните представители да съобразят предложенията на гражданската инициатива в законодателната си дейност, а когато същите изискват промени в Конституцията от обикновено или Велико Народно събрание – те да бъдат съобразени при изготвянето на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, съответно при внасяне на такъв заедно с проекторешение за свикване на Велико Народно събрание."

Славов, Димитров и Андреев настояват още парламентът да изрази принципна подкрепа за гражданската инициатива, внесена с подписите на над 5 000 граждани в началото на месец декември 2015 година. Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление органът, до който е отправена подписката, е длъжен да разгледа инициативата в срок от 3 месеца. Въпреки това, една година след внасянето на подписката, тя „отлежава“ в деловодството на Народното събрание, като до момента не е включвана в седмичната програма за работа на Народното събрание.

„През последния месец чухме от кандидатите за президент на почти всички парламентарно представени сили, в това число и на достигналите до балотаж, че искат съдебна реформа, държат на гласа на гражданите и одобряват румънския модел за работа на прокуратурата. Сега е време да потвърдят думите си като приемат този проект за решение и реално включат предложенията в своите бъдещи инициативи – независимо дали ще бъдат проекторешения за свикване на Велико Народно събрание, или нещо друго“, заяви Петър Славов.

Реформата по същество

1. Без методическо ръководство на главния прокурор върху дейността на прокурорите. Това ще гарантира независимост и децентрализация на системата.

2. По-малък мандат на главния прокурор – 5 години, не 7, както е сега.

3. Явно гласуване в колегиите и пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), което означава лична отговорност на всеки член на съвета.

4. Намаляване на парламентарната квота на ВСС – от 11 на 7 членове. Изборът на назначените от парламента да става с квалифицирано мнозинство в пленарна зала – 2/3.

5. Две колегии във ВСС – прокурорска и съдийска. Относно тази точка има съгласие в парламента по прословутата съдебна реформа и всъщност това е единственото съгласие сред различните политически партии.

6. Въвеждане на длъжността зам.-главен прокурор. Това се подкрепя активно от Реформаторския блок, като лидерът на ДСБ Радан Кънев многократно е посочвал, че ролята на този нов прокурор ще е да се занимава със случаите на корупция по високите етажи на властта.

7. Обжалваемост на всички административни актове по съдебен ред. Тази реформа предполага изменение по чл. 120 на Конституцията.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес