България ще продължи да бъде част от усилията на ООН за засилване на международната солидарност за постигане на устойчив глобален подход и превенция в защита на човешките права.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Това заяви президентът Румен Радев в изказването си пред Съвета на ООН по правата на човека. В Женева се провежда 41-ата сесия на международния орган, където българският държавен глава е на посещение.
От тази година страната ни е пълноправен член на Съвета по правата на човека за периода до 2021 година. Това се случва за пръв път от създаването на международния орган. В изказването си пред участниците в 41-ата сесия президентът Румен Радев изтъкна, че България отдава особено значение за утвърждаване на превантивната роля на Съвета по правата на човека и за повишаване на неговата ефективност, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
„Нашата страна за пръв път е член на Съвета по правата на човека и допринася за укрепване на целостта и независимостта на Службата на върховния комисар“, заяви Румен Радев.
Повече от седем десетилетия след създаването на ООН основна ценност на организацията остава международното сътрудничество за зачитане на човешките права и основните свободи, отбеляза президентът. По думите му, адекватните и навременни действия в тази насока затвърждават легитимността и доверието към дейността на световната организация.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Защитата на човешките права не може да се осигури без дълготраен мир и устойчиво развитие, подчерта още държавният глава и апелира за засилване на свързаността и сътрудничеството между органите и агенциите в системата на ООН в тази насока. Президентът потвърди ангажимента на България да провежда националните политики в областта на защитата на човешките права, както и да участва в регионалните и международни органи като Съвета, за постигането на тази висша за ООН цел.
Като основополагащи ценности на демокрацията държавният глава открои толерантността и разбирателството като ключови фактори за защитата на човешките права. В изказването си президентът припомни и историческия принос на страната ни със спасяването през 1943 г. на всички 50 000 български евреи. Пълноправното членство на България в Международния алианс за възпоменание на Холокоста е признание за нашата категорична реакция срещу нарастващия антисемитизъм, ксенофобия и езика на омразата.
Пред участниците във форума Румен Радев открои климатичните промени като сериозно предизвикателство и пречка в много държави за упражняване на основни човешки права. „В съответствие със своите задължения по Парижкото споразумение България прие Национален план за действие по изменение на климата, който регламентира конкретните мерки за намаляване емисиите за вредни парникови газове“, посочи президентът. Държавният глава заяви и готовността на страната ни активно да участва в дебатите за влиянието на новите дигитални технологии, в т.ч. на изкуствения интелект, върху човешките права.
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Като първостепенен приоритет за България президентът посочи защитата на правата на децата, като припомни, че на предишната сесия на Съвета България е стартирала различни инициативи за приобщаване на повече деца с увреждания към образователната система. България насърчава участието на младежите във всички сфери на обществено-политическия живот, посочи Румен Радев.
Държавният глава изтъкна и напредъка на страната ни по темата за равенството на половете. Румен Радев даде пример със сектора на информационните технологии, където България е на първо място в ЕС по брой на заетите в тази сфера жени (27,7 на сто при среден процент в ЕС 16) и на първо място по дела на жените-експерти в областта на информационните технологии с близо 30%, при 16% за ЕС.
