Законодателният процес в Народното събрание продължава да е обременен с много тежки недостатъци. Законовите промени се предлагат без сериозна обосновка, най-често липсва оценка на разходите и резултатите, въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките. Такъв извод може да се направи от резултатите, които представя последното проучване върху законодателната дейност, проведено от Националния център за парламентарни изследвания, цитирано от в. "Сега".
Проучването обхваща първите 2 години от работата на сегашното Народно събрание и включва 338 законопроекта, внесени в този период. Най-често, за да се мотивира законодателната инициатива, депутатите и правителството ползват аргументи, свързани с правото на ЕС (24.2%), както и неефективност на съществуващото законодателство (21.5%). Прави впечатление, че в 15.8% от случаите вносителите се ограничават само до общо излагане на причините, т.е. липсва дълбочина и конкретика. Фрапиращите 89.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.
Пълен провал отбелязва парламентът в графата „откритост”, която засяга както подготовката, така и последващото приложение на законопроектите. В 96.4% от случаите вносителите изобщо не са се сетили или не са поискали да запишат, че резултатите от законовите промени трябва да бъдат периодично публикувани. Мерки за повишаване на информираността на гражданите не са предвидени в 94.1% от законопроектите. Тези данни показват категорично, че парламентът и правителството почти никога не вземат предвид факта, че обществеността трябва да бъде наясно с това какво вършат и какви резултати са постигнали в своята законодателна дейност.
Всъщност изглежда, че вносителите не се вълнуват особено от ефекта на своите предложения. В 70.4% от законопроектите не са вписани определени срокове за постигането на заложените в тях цели. Най-често (в 77.4%) не се посочва дори и размерът на финансовите средства, които биха били необходими за прилагането на приетата нова законова уредба. Направо смайващо е, че в 96.4% от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от съответната законодателна инициатива. Когато пишат закони, депутатите и правителството най-често се съобразяват единствено със себе си. В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната. В мотивите почти винаги (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
Продължава и практиката да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Това дори се превръща в тенденция - в настоящия парламент делът на такива законопроекти възлиза на 38%, докато в предния е бил 35%.
