Промените в Конституцията, приети с гласовете ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС.
Измененията бяха одобрени на 20 декември с поименно гласуване със 165 гласа "за", 71 "против" и 1 "въздържал се". Промените в основния закон вече бяха разглеждани два пъти - през октомври и в началото на декември. При първото гласуване те не успяха да получат нужната подкрепа от 3/4 от депутатите, но събраха повече от минимално нужните 160 гласа, за да продължи процедурата.
Президентът Румен Радев и парламентарната опозиция вече направиха заявка, че ще сезират Конституционния съд за измененията.
Какво предвиждат промените?
В първоначално внесения проект управляващите и ДПС предвиждаха да се запише, че националният празник е 24 май, а не 3 март. Но предложението не събра консенсус и отпадна от идеите за промяна на основния закон. С текста, който се гласува във вторник, мнозинството в Народното събрание изрично вписа образованието и културата като държавни приоритети - нещо, което до момента не беше намерило място в основния закон. Още: Кога казва истината? През 2019 г. Радев е искал българи с двойно гражданство да управляват (ВИДЕО)
Сред останалите изменения са текстовете, които изменят института "служебен кабинет". Служебните премиери ще бъдат назначавани от президента. Той обаче ще трябва да избира измежду определен брой длъжностни лица. От първоначално определените за възможни служебни премиери отпадна председателят на Върховния касационен съд. Така той ще трябва да избира измежду:
- председател на Народното събрание
- управител или подуправител на БНБ
- председател на Сметната палата или негов заместник
- омбудсман или негов заместник.
С измененията Висшият съдебен съвет се разделя на две, мандатът на главния прокурор се намалява, а председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд ще имат право само на един мандат за срок от 7 години. Това са най-важните промени в частта "правосъдие":
- Главният прокурор ще утвърждава методическите правила за дейността в досъдебното производство по предложение на Върховната прокуратура;
- ВСС е разделен на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Пленумът се върна с ново име - Общо събрание, чиито правомощия са ограничени;
- Парламентарната квота доминира в ВПС;
- Шефовете на ВКС и ВАС с мандат от 7 години, мандатът на главния прокурор падна на 5 години. Те ще се назначават с указ на президента, но държавният глава ще има срок за издаването му;
- Регулаторите се избират с минимум 160 гласа. Това означава, че изборът е невъзможен без ДПС;
- Въвежда се индивидуална конституционна жалба;
- Нов ВСС ще има след 9 месеца. Главен прокурор - след 11.
Депутатите приеха също така президентът да има срок от 7 дни, за да издаде указ за назначаване или освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, след като те бъдат избрани. Досега такъв срок не беше предвиден и президентът можеше да бави назначаването или освобождаването на някои от тримата големи в съдебната власт. Още: Министър Атанас Славов постави държавния печат върху промените в Конституцията (СНИМКА)
Народните представители решиха още хора с двойно гражданство да могат да се кандидатират и да бъдат избирани за депутати и министри. Досега това беше забранено.
В Конституцията беше записан и изцяло нов текст за регулаторните органи. В последния му вариант той гласи: "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон".
За разлика от социалистите, депутатите от "Възраждане“ и "Има такъв народ" напуснаха пленарната зала и обявиха, че няма да участват в дебатите и вота. Те ще внесат обща жалба до Конституционния съд за промените в конституцията.
