"Радостното е това, че проевропейските сили победиха. Очакването, че евроскептиците ще "превземат" Европейския парламент не се случи".
Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Ингрид Шикова, експерт в областта на политиките на ЕС и един от създателите на специалност "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски".
Проф. Шикова коментира провелите се европейски избори в страните членки, както и новия състав на Европейския парламент (ЕП). "Освен радостните новини има и тема за размисъл, а тя е как ще функционира този ЕП оттук нататък. Доскоро имахме две политически семейства, които работиха заедно – Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на социалистите и демократите (ПЕС), които доста лесно взимаха общи решения. ЕП не е типичен парламент, в който има управляващи и опозиция, а решенията се взимат по по-различен начин.
Сега, при новата конфигурация, тези две партии реално ще имат нужда от още една. Най-вероятно ще бъдат либералите и демократите (АЛДЕ). Това е партията, която спечели най-много допълнителни гласове на тези избори, вероятно защото към нея се присъединиха избирателите на "Ренесанса" на Еманюел Макрон. Така че тези три партии вероятно ще направят коалицията, която ще управлява ЕП и взимането на решения", смята проф. Шикова.
Според нея важно внимание трябва да се отдели на още една новина – зелената вълна в Европа и постигането на сериозни успехи за зелените партии в редица държави. Интересно е обаче, че в Централна и Източна Европа тези партии нямат такава подкрепа, включително у нас.
Според експерта обаче европейските граждани има върху какво да размислят и това са евроскептичните настроения. "Това, което се случва в държави като Италия и Франция не трябва да ни успокоява. Битката за европейската идея и европейското обединение е ежедневна. Тя не завършва с датата на изборите", категорична е тя.
Като важен знак проф. Шикова разчете и избирателната активност на гражданите, която у нас беше ниска, а в повечето европейски държави рекордно висока от две десетилетия насам. "Струва си да се изпие чаша шампанско за това, че най-после европейците разбраха, че Европа е важна, ЕС е важен и трябва да сме обединени. Може би и Брекзит ни даде много уроци и поуки.
В България се случи точно обратното – при нас има намаление на активност. Може би има някакво разочарование от политици, от партии, от провеждането на кампанията. Много са факторите. Аз си направих два извода.
На първо място у нас още не сме осъзнали, че ние сме част от този ЕС, че ние живеем в него и трябва да действаме за общото му благо. Вторият ми извод е, че в България все още ни предстои много работа по просвещение по европейските въпроси. Аз следях отблизо кампанията и смятам, че всички имаме нужда от просвещение – и политици, и граждани. Това трябва да започне постепенно и методично в училище", смята професорът.
Тя е категорична в едно – не можем да очакваме силен Европейски съюз, ако в него има слаби държави. "ЕС ни е нужен. Има необходимост от реформи и такива ще бъдат направени, но какви точно ще бъдат, вече зависи функционирането на ЕП и от това какви личности ще бъдат поставени на най-висшите постове. Състезанието започва от днес", каза още проф. Шикова.
Според нея ЕС трябва да работи и върху изграждането на обща външна политика, но би било много трудно в близките години държавите-членки да постигнат общо съгласие по всички външнополитически въпроси.
Това ще зависи и много от човека, който ще заеме поста на върховен представител по въпросите на общата външна политика и сигурността, на мястото на Федерика Могерини. "Пожелавам си тези висши постове да бъдат заети от хора, които са водачи и вдъхновители", допълни още проф. Шикова.
