Предварителното съгласуване между отделните министерства не работи както трябва и в Министерския съвет се стига до одобряване на редица документи на вносител с уточнение, че по тях тепърва ще се работи. Това констатира в. "Сега", на база последната към момента стенограма от заседание на правителството.
Още: Срив в доверието на парламента, Киселова с по-висок рейтинг от Борисов
Още: След като АЛДЕ го изгониха: Пеевски изплю киселото грозде и каза, че сам напуска
На последното правителствено заседание (днес, 2 март, има редовно заседание), по четири теми от дневния ред не е имало съгласие, като такова не се очертава и след изтъкването на аргументите в хода на заседанието. Сред горещите теми е новият стратегически план за развитието на земеделието и селските райони в периода 2021-2027 г. Премиерът Кирил Петков е похвалил земеделския министър Иван Иванов, че са се справили много добре и за пръв път се допуска такова високо национално финансиране, но това не е помогнало за гласуване на точката. От стенограмата става ясно, че земеделското министерство отказва да приложи ключов принцип при разпределянето на парите – изискването да се правят интегрирани териториални инвестиции на ниво райони на планиране, а не на ниво отделни общини. Според земеделският министър сдружението на общините не е съгласно с този принцип на планиране на средствата при общинските мерки и той бил изкуствено наложен. На този аргумент регионалният министър Гроздан Караджов, който управлява програмата за регионално развитие, е заявил, че няма начин България да не прилага интегрирани териториални инвестиции и ако отказва да го направи, ще загуби парите. Каквото и да реши Министерският съвет, този принцип ще остане, е заявил Караджов.
Въпреки отказът на МРРБ да съгласува в цялост документа, Министерският съвет е одобрил пращането му в ЕК, защото и без това планът се бави.
На заседанието е възникнал разнобой по друга ключова промяна, залегнала и в коалиционното споразумение – прехвърлянето на процесуалното представителство на държавата по съдебни и арбитражни дела от финансовото към правосъдното министерство. Съответните промени в Гражданския процесуален кодекс бяха първо вкарани през задната врата в преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, но след скандал отпаднаха и сега се гледат като отделен проект. Проектът е много спорен - заради наличието на много сериозен опит във финансовото министерство, заради риска от възникването на конфликт на правомощия с прехвърлянето към на правосъдното министерство, заради прекалено широките правомощия за упълномощяване от страна на министъра на правосъдието към засегнатите държавни органи сами да се представляват.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Неразбории има и между министерства, управлявани от една и съща партия. Министерство на здравеопазването и министерство на вътрешните работи не могат да се разберат кое ведомство да е водещо в работата по изграждане на бъдещата европейска агенция по наркотиците. От МВР настояват, че ЕК е разпределил това досие към здравното министерство, от МЗ твърдят, че правомощията са в ресора на вътрешния министър. Сега въпросът ще трябва да бъде решен от Кирил Петков, пред който ще има "лични разговори".
Партиите в коалицията и министрите не са успели да постигнат съгласие и по изготвени промени в закона за публичното предлагане на ценни книжа, като проектът изцяло е изтеглен от дневния ред. Премиерът Кирил Петков е обяснил лаконично, че точката пада заради необходимостта да се обсъди в коалиционния съвет. В същото време този проект е на сайта на финансовото министерство от декември месец, по него е проведено обществено обсъждане и е имало достатъчно време за изразяване на становища. Справка в обобщената информация показва, че към проекта е имало доста критики. Промените уреждат прилагането на няколко евродирективи, свързани с представянето на услуги за колективно финансиране на стартиращи и малки и средни предприятия, като има и становище на БНБ, че законът за публично предлагане на ценни книжа не е мястото за уреждане на тези въпроси и те следва да се регламентират в отделен нормативен акт.
