Приятелката на икономическия министър Божидар Лукарски – Ива Йорданова, няма да се кандидатира за поста председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Това съобщи самата тя в отворено писмо до медиите.
Йорданова беше за кратко зам.-председател на ДАБЧ, но заради шума около връзката ѝ с Лукарски напусна поста.
В писмото си Йорданова посочва три големи въпроса, на които всеки кандидат за председател трябва да отговори – според нея. Те са:
1. Промени в процедурата по удостоверяване на български произход, служеща като основна стъпка към получаването на българско, тоест и европейско, гражданство.
Миналогодишните проверки на Върховната административна прокуратура и Главния инспекторат на Министерски съвет заключиха, че сегашната процедура не спазва редица закони и създава условия за висок корупционен риск. В какъв времеви диапазон и какви конкретни мерки ще бъдат предприети спрямо открититенередности и направените от институциите препоръки? И тъй като това е всъщност въпрос на националната сигурност, за поста е нужен човек, който не само има подготовка в тази област, но също визия и смелост, които да гарантират, че порочните практики ще спрат, посочва Йорданова.
2. Осигуряване на институционално представителство на българите извън страната и осъвременяване на Закона за българите в чужбина.
Нужно е регламентиране на процеса по избор на Обществени съвети и Национален съвет българите в чужбина, заложени в приетата миналата година Национална стратегия за българските граждани и исторически общности по света. Затова е важно кандидатите да обяснят как ДАБЧ ще лидира този процес и какви ще са точните стъпки и процедури, които да гарантират, че гласът на сънародниците ни навън ще бъде зачитан, смята приятелката на Лукарски.
3. Функционален (SWOT), административен и финансов анализ върху дейносттана ДАБЧ, които ясно да отразяват работата и пропуските й, както и очертаване на специфични действия, които да бъдат извършени за бързото преодоляване на дефицитите.
Заложени ли са в концепциите на кандидатите приоритетни нужди на ДАБЧ? И не на последно място, направена ли е ревизия на постигнатите цели и въвеждат ли се ясни метрики за отчитане постигането на тези цели? Защото, в крайна сметка, без ясна концепция за това какви реформи са нужни в Агенцията, как може да се обсъжда какъв профил кандидат би бил нужен, за да изпълни тези реформи, пита Йорданова.
