След близо петчасови дебати Народното събрание прие на първо четене 10 от 14 законопроекта за изменение на Изборния кодекс.
Въпреки Конституцията и отказа на парламента да подложи въпроса на референдум, депутатите одобриха въвеждането на задължително гласуване, предложено от Патриотичния фронт. Текстовете на Патриотите предвиждат глоби за тези, които не са упражнили правото си на глас - едната мярка е лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца, а другата е глоба от 50 лв. За хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 години, които не са гласували, не се предвиждат наказания.
Идеята беше подкрепена от 121 депутати, 27 гласуваха "против", а 21 се въздържаха. Все още обаче текстът предстои да бъде разгледан на второ четене. Промяната в Изборния кодекс може да бъде отменена и от Конституционния съд - на основание, че гласуването е право, а не задължение.
Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов обясни, че идеята за задължително гласуване не е нова в Европа. „В Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург има задължително гласуване. Във Франция пък при изборите за сенат има задължително гласуване. В Италия не можеш да запишеш детето си в детска градина, ако не си гласувал“, уточни той.
В проекта на ПФ се предвижда още повишаване на прага за преференцията на избор на общински съветници - поне половината броя на гласовете, достатъчни за спечелване на едно място в общинския съвет (50% от общинската избирателна квота) вместо сегашните 7% от общинската избирателна квота. От ГЕРБ и от ДПС също предложиха да се завиши прагът на преференцията за местния вот, което помогна текстът да мине.
Сред другите предложения са промяна в Кодекса на труда, която да задължи работодателите да осигурят половин почивен ден за служителите си в изборния ден, както и да се забрани по време на предизборната кампания да се раздават подаръци, награди и други с изключение на знамена, печатни агитационни материали с пазарна стойност до 2 лева.
Макар че "Атака" също предлага задължително гласуване, проектът не беше подкрепен от депутатите с аргумента, че залагал противоконституционния образователен ценз - да гласуват само завършилите основно образование. Националистите защитиха законопроекта си, като обявиха, че образованието е основополагащо за участието в живота на държавата. „За да могат да ни избират, избирателните трябва да достатъчно компетентни и образовани. В държавата в момента има много компактни маси, които нямат основно образование и те до голяма степен определят политиката на страната“, обясниха националистите.
Без агитация на майчин език и с активна регистрация
Отхвърлени бяха предложенията на независимия Георги Кадиев и на ДПС за разрешаване на агитацията на майчин език с превод.
„Всеки има право да получава информация на езика, който говори“, защити идеята си Кадиев. „Обръщам се към всички турци, евреи, цигани, арменци. Аз винаги ще съм с вас в тази битка. Важно е да се дават човешки права“, добави бившият социалист.
Беше приет и проектът на депутатите от ДБГ, който предвиждаше активна регистрация на изборите и мярка за елиминация на феномена 15/15 - от бюлетината се премахнат номерата пред партиите и коалициите и останат само тези пред кандидатите, за да може да се посочи предпочитание. С проекта, чрез активна регистрация, се предотвратява претрупването на избирателните списъци с т.нар. „мъртви души“, засилва се ролята на машинното гласуване, гласяха аргументите на партията на Кунева.
Депутатите от гражданската квота на РБ Мартин Димитров и Петър Славов също предложиха премахване на номерацията пред партиите в листите, като идеята им беше подкрепена от мнозинството.
Подкрепа получиха предложенията на АБВ и Български демократичен център (БДЦ) - да се допълва съставът на Централната избирателна комисия (ЦИК) при промяна на партиите, спечелили депутати и евродепутати, на които се полага представителство в изборната администрация.
БСП предложи със закон да бъдат определени лица, отговорни за обезпечаването на изборните комисии с техника и консумативи. Предлагаха се и промени, свързани с назначаването на членове на секционните избирателни комисии и регистрацията на наблюдатели. Идеята на социалистите също беше подкрепена.
Въвежда се електронно гласуване
На първо четене бяха одобрени и всички предложения на ГЕРБ и Реформаторския блок за машинно броене на резултатите, както и за електронно дистанционно гласуване по интернет, макар Реформаторите да искат въвеждането му напълно от 2018 г., а идеята на ГЕРБ е да бъде експериментално и да не се зачитат резултатите от него.
Текстовете на ГЕРБ предвиждат и въвеждането на избирателен район "Чужбина", за да могат българите зад граница да гласуват и за кандидати с преференция. От партията на Борисов предлагат още предизборната кампания да се намали от 30 на 21 дни, както беше през 2009 г. Управляващите уточниха, че в Чехия кампанията е 16 дни, а във Франция – 14 дни. „Няма да коментирам и дали това ще намали разходите на политическите партии, надявам се това да има и такъв ефект“, добави председателят на правната комисия Даниел Кирилов.
Подкрепените законопроекти на ДБГ са два - един за забрана на "служителите на вероизповеданията" да агитират и един за въвеждането на машинно преброяване на бюлетините.
Антони Тренчев от партията на Меглена Кунева обясни, че с промените не се обхваща само една религия. „Имаме данни за агитация от името на имами, евангелисти, християнски проповедници. България е светска държава и като такава религията е разделена от държавата. Ако религията се смеси с политиката, активното гонене на власт може да доведе до тежки изкривявания на изборния процес и на държавата“, допълни той.
