С 16 гласа "за", 0 "против" и 4 "въздържал се" правната комисия в парламента прие внесения от депутата от "Демократична България" Надежда Йорданова и група народни представители законопроект за изменение в Гражданско-процесуалния кодекс, с който се електронизира заповедното производство.
Това са най-масовите дела в районните съдилища - над половината от всички граждански дела и се отнасят до вземанията по дългове, които не са оспорвани от длъжника. Какво предвиждат приетите промени четете тук.
"Законопроектът, работен основно от екипа на бившия министър Йорданова през пролетта, е подкрепен от Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и широка част от правната гилдия, както и от Асоциацията на търговските банки. Той е сред мерките по Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да бъде реализирана догодина", съобщиха от ДБ.
Самата Йорданова и участвалите в дебата представители на ВСС и съдии изтъкнаха ползите от закона - че ще ускори и улесни заповедното производство и ще балансира неравномерната сега натовареност на съдилищата. “Всеки районен съд ще може да гледа заповедни изпълнения, само при особени случаи документите ще се дават на място”, каза тя.
По думите на Даниела Марчева от ВСС, законопроектът е най-точен пример за електронно правосъдие, той е аналог на Търговския регистър, като в районните съдилища се гледат 150-180 хиляди заповедни производства годишно. В Софийския районен съд един съдия има 68 дела на месец, а в Ивайловградския районен съд - 8-9.
Светлана Калинова от ВКС смята, че идеята е прекрасна, но ВКС има известни възражения за това дали подаването на заявление по заповедно производство само на електронен носител няма да наруши принципа на равенство пред правосъдието и предложи само държавата, общините и банките да са длъжни да работят цифрово. Освен това според върховните съдии изпълнителният иск не е съдебен акт, а ценна книга, чийто оригинал трябва да държи лицето, чийто права тя обективира. Ако съдът го съхранява, той можело да бъде унищожен някой ден.
