Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Правителство на малцинството, нов кабинет или нови избори? Сценариите според политическите анализатори

14 юни 2022, 07:30 часа • 4372 прочитания

Слави Трифонов "изтегли" министрите си от кабинета "Петков" миналата седмица. "Продължаваме промяната" обявиха, че ще останат правителство на малцинството в 47-ото Народно събрание, опозицията намекна за вот на недоверие. А вчера, 13 юни, общо шестима депутати на ИТН обявиха свой вот на недоверие към Слави Трифонов, но това не е достатъчно на "Продължаваме промяната", БСП и Демократична България да сформират ново мнозинство - общо се събират 114 депутати.

Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК

Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано

В този смисъл България се намира в нова политическа ситуация. Дали тя е продиктувана от вън, защо се стигне до тук, кой е по-възможният сценарий: правителство на малцинството, нов кабинет в рамките на този парламент или нови избори? С тези и други въпроси от Actualno.com се обърнахме към политолози и социолози. Някои смятат, че по-възможният вариант са новите избори, други отчитат, че това е в ръцете на депутатите. Част от анализаторите определиха предсрочните избори като по-добрия вариант, а други като по-малкото зло, трети като изключително негативен сценарий.

Проф. Румяна Стоилова: Нови избори са изключително негативен сценарий

Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?

Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург

Нови избори са изключително негативен сценарий. Това коментира социологът проф. Румяна Стоилова. Според нея нови избори означават политическа нестабилност и че България няма да бъде фактор в ЕС за вземането на решенията , които са свързани с войната в Украйна, както и че страната ни ще се превърне в проблем за ЕС и за самата себе си. "Не можем да правим на няколко месеца избори. Трябва да се научим като гласоподаватели да живеем с изборите, които сме направили и депутатите действително да вземат отговорни решения в рамките на парламентарните дебати, не в защита на своите лидери, а в защита на политическите алтернативи, които в момента стоят пред страната, българския народ и българското общество", каза още проф. Стоилова.

Тя отговори и на въпрос дали случващото се в България е под натиск на Русия, като посочи, че няма конкретна информация за това. "Нестабилността на България не е в интерес на нашето еврочленство и разумния диалог за еврочленството и евроинтеграцията на Северна Македония. Ако това е не е в интерес на нашите партньори от ЕС, може да се спекулира, че е в интерес на други сили, които не са заинтересовани от силен ЕС и от интегрирана Югоизточна Европа", каза още проф. Стоилова.

Социологът обърна внимание, че поляризацията на българското общество е огромна опасност по линия на фалшиви новини, преследване на частни интереси, на собствено его. "Действително всички бихме спечелили, ако се обединим около разумната ценностна алтернатива в подкрепа на членството на България в ЕС, допринасяне за интеграцията на Северна Македония в ЕС чрез гарантирането на изискванията, които България е поставила за правата на българите там и в подписаните до момента договори за добросъседство", обясни проф. Стоилова.

На въпрос дали възможният сценарий са нови избори, нов кабинет в рамките на този парламент или правителство на малцинството, социологът каза, че това е въпрос, който трябва да бъде зададен на всички депутати в настоящия парламент. "Решението ще бъде следствие от техните действия. Тук е важно да се изяснят какви са алтернативите, защото в случая имаме изключително сериозни обществени предизвикателства пред България, пред Европа, пред региона и решението, което бъде взето от депутатите, ще има отношение към тези сериозни проблеми. Не виждам как едно ново правителство би решило по по-добър начин проблемът с инфлацията, с отношението на България към войната в Украйна, с отношението към интеграцията на Северна Македония. За мен логичният вариант е консолидиране на едно парламентарно мнозинство около позицията на България по тези три ключови въпроса. Това трябва да даде отговор дали ще се получи подкрепа за правителството, за решаването на тези три ключови въпроса. Правителството неведнъж е изразило позицията си по тях и до този момент резултатите в тяхното решаване, са убедителни", каза още проф. Стоилова.

Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация

Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство

Тя отговори на въпрос защо се е стигнало до ситуацията Слави Трифонов да си изтегли министрите. Според нея това е необяснимо желанието на лидера на партията за оттегляне на министрите на ИТН.

"Не мога да кажа защо Слави Трифонов го е направил. Той го е казал. Това е неговата аргументация. Моето лично мнение е, че заради несъгласие на 1 министър, да изтегли всички министри, ми се струва нелогично. Освен това ми се струва нелогично и изтеглянето на министъра на регионалното развитие, при положение, че е ясно, че при актуализацията на бюджета, е имало предварително съгласие, че ще има промени, които се отнасят за подпомагане на социално слабите, пенсионерите и бизнеса. Внасяне на предложение за актуализация в бюджета на регионалното министерство в размер, който надхвърля цялата актуализация на бюджета, е нелогично. За мен е необяснимо внасянето на подобно искане", каза още проф. Стоилова.

Тя коментира и защо Слави Трифонов едва сега оттегля министрите си, при положение, че по твърдение на Станислав Балабанов още при пътуването до Киев, Кирил Петков е дал бележка за Северна Македония. "Това не е поведението на политик, който търси решения и който има някакво проследимо във времето поведение", каза още професорът.

Проф. Стоилова определи като фарс "бележката, написана във влака".

"Тук говорим за политики. Отношението на България към Северна Македония и по-специално към процеса ѝ на интегриране в ЕС, е една много сериозна тема за България, ЕС и Северна Македония. Да изпадаме в коментиране на бележки, е несериозно. Това не е обсъждане на политики. В случая става въпрос за решения, които засягат съдбата на цялата страна, докато поведението на г-н Трифонов и това, което вие цитирате в момента, не е политическо поведение. Това би могло да бъде коментирано в частни спорове, разговори между хора, но това не е политическо поведение. Отговорните политици коментират наличните алтернативи и техните следствия като отчитат обществения интерес", обясни проф. Стоилова.

Доц. Антоний Гълъбов: Всеки ход е губещ и е въпрос на избор в полза на по-малкото зло, каквито са предсрочните избори

Всеки ход е губещ и е въпрос на избор в полза на по-малкото зло, каквито са предсрочните избори. Това каза социологът доц. Антоний Гълъбов.

Той прогнозира, че все по-вероятен е сценарият на нови избори. „Големият въпрос е как ще стигнем до тях, ако се движим към тях. С какви щети ще стигне страната до тях, тъй като за съжаление и до момента имаме вече сериозни щети, включително по отношение стратегически въпроси като приемането на еврото, общото позициониране на България в ЕС. Имам предвид Плана за възстановяване и устойчивост, който не върви. Имам предвид оперативните програми, които са доникъде. Има вече щети, които са нанесени от липсата на компетентност в управлението. Тук не говоря дори за тази част от инфлацията, която е изцяло резултат на вътрешни фактори, а не както се опитват да обясняват управляващите, инфлация, която влиза отвън. Поне една трета от тази инфлация е генерирана от самото управление на държавата“, подчерта доц. Гълъбов. Според него предсрочните избори са лош сценарий, който ще ни струва нова загуба на време, ново разфокусиране през служебно правителство. „От друга страна социалната цена на оставането на сегашната управляваща коалиция в този си вид, започва да става по-висока от цената на предсрочни избори“, каза още доц. Гълъбов.

Според него по-малкото зло са предсрочните избори, тъй като тези ситуативни мнозинства през миналата година няма да се повторя. "Миналата година през юли месец на първо място беше "Има такъв народ", след това част от избирателите мигрираха към "Продължаваме промяната", но е напълно очевидно, че нито едната, нито другата политическа формация реално и устойчиво представляват съществени групи от българските избиратели", коментира още доц. Гълъбов.

Той обясни и случващото се с правителството, като посочи, че то не е заради натиск от страна на Русия. "Имаме две обяснителни схеми, които бяха лансирани от политици от управляващото мнозинство, които търсят обяснение или през активно мероприятие на руските служби, или през темата за борбата с корупцията. Струва ми се, че това не са основните причини. Причините са в начина, по който функционираше управляващата коалиция и в начина, по който бяха взимани решения. В известен смисъл това беше зададено още в първоначалния дизайн преди 6 месеца, когато беше избрано правителството. Става дума за сблъсък по отношение на това как да се управлява държавата. Проблемът е в това, че и "Има такъв народ", и "Продължаваме промяната" са сходни политически субекти. Те са по-скоро извън идеологията и ясния политически профил. Имат по-скоро корпоративна основа и в това отношение конфликтът между тях е породен от сходствата помежду им, а не от различията им", заяви още доц. Гълъбов.

Доц. Гълъбов смята, че не темата за Северна Македония е водещата: "Водещата тема беше актуализацията на бюджета. В този смисъл опитите да се обясни това, което чуваме от "Продължаваме промяната", опитите да се обясни, че внасянето на проектозакона за трансформиране на КПКОНПИ и казуса с "Капитан Андреево" са били причината за действията на "Има такъв народ" не отговаря на истината. В крайна сметка проектът за актуализация на бюджета взриви това много крехко равновесие, което и без това през изминалите месеци и седмици виждахме, че става все по-трудно за удържане".

Доц. Гълъбов не вижда възможност да се възстанови споразумението. "Припомням само, че всъщност конструкцията на тази управляваща коалиция, е през три двустранни споразумения. Всъщност "Има такъв народ" денонсира споразумението си с "Продължаваме промяната". Всеки един от коалиционните партньори има споразумение само с "Продължаваме промяната". Така че в това отношение възстановяване на предишното състояние ми се струва невъзможно. Същественият въпрос е и как тази правителствена криза да не прерасне и в парламентарна. С други думи как да бъде изпълнен необходим минимум от законодателни решения преди евентуално да се стигне до парламентарна криза", каза доц. Гълъбов.

Проф. Антоанета Христова: Предсрочните избори са по-възможното и по-доброто решение, отколкото управлението на това правителство

Предсрочните избори са по-възможното и по-доброто решение, отколкото управлението на това правителство. Това коментира политическият психолог проф. Антоанета Христова.

"То е заплаха заедно с всичките си неадекватни решения, с неспособността да извади държавата от минимално справяне с кризите, със забавените си реакции по отношение на политики, с двойния размер инфлация по отношение на европейските държави, с липсата на регулации и нарушаване на ясно формулирани закони. С липсата на преследване на основните приоритети, които заявиха от началото, с разрушаването на институции, които можеха да работят ефективно за справяне с корупцията. Всеки ден на това правителство е вреда за България. В този смисъл няма значение дали има война или няма война. По-добре да излезем, други хора да поемат процеса, за да можем да стигнем до нови избори, в които да имаме нова формация. Съвсем не казвам, че новата формация или новата структура на парламента, ще бъде идеална. В никакъв случай, но ще бъде нова. Най-важното е, че нови хора, не тези, ще се опитат да направят правителство, защото този тип хора на "Продължаваме промяната", хора-популисти, хора, които дойдоха с една амбиция без покритие и опит, са вредни за развитието на демокрацията в държавата", подчерта още проф. Христова.

Проф. Христова смята, че случващото се с правителството не е под натиск от страна на Русия през специалните ѝ служби. Вниманието на руският интерес в момента е насочен в съвсем друга посока. Води се война. Тази коалиция в момента им върши работа, защото не се пуснаха официално оръжия. Постъпи се по един спорен начин по отношение на "Газпром", но това също е тема, която в бъдеще ще се развива. По никакъв начин не виждам по тази линия да има атака към правителството и коалицията. Точно обратното. Затова не съм убедена в тези външни фактори“, коментира тя.

Според нея в ситуацията няма външни фактори. "Външният фактор, в случая американското посолство, "натиска" в обратната посока. То "натиска" да не се случи разделяне в коалицията. Виждам друга по-вероятна хипотеза. Това е по причина, че политически партии и Румен Радев са силно разочаровани от тази формация и специално от Кирил Петков и подготвят свои алтернативи за бъдещи избори. Виждам една хипотеза, без тя да е потвърдена, че би могло това напускане в този момент да бъде обвързано с готовността на алтернативите за избори", обясни още политологът.

Проф. Христова коментира и видимите видими причини за напускането на Слави Трифонов. По думите ѝ, "цялата амалгама на интереси, на ценности не предпоставя дълъг живот на така образувалото се "младо семейство". Според нея още от началото е видимо, че тази коалиция няма никаква съвместимост по отношение на приоритети в политиката и по отношение на ценности. "Изключение прави един приоритет, който ги събра в началото. Това беше атаката срещу ГЕРБ и свалянето на ГЕРБ. Не можехме да очакваме те да се разберат по-нататък. Целите на лидерите им и интересите на техните избиратели са различни. На трето място опитът липсва тотално на ПП, което влиза в конфликт с по-опитни политици от другите участници в коалицията. Четвърто – правителството представлява неструктурирана система, без ясна и спазвана процедура за взимане на решение. В коалицията са се събрали предимно популисти, начело с ПП, поради което сблъсъка на популисти, които трябва да говорят всеки на своите избиратели, неминуемо води до тежък конфликт на интереси", каза още проф. Христова.

Тя отговори и на въпроса защо Слави Трифонов не се е оттеглил след като още при пътуването до Киев Кирил Петков е дал бележка на Станислав Балабанов за Северна Македония. Според нея, това може да се дължи на дълъг процес на толеранс. "Дълъг период на даване на шанс да се реализират определени договорености предварително. И още - да не забравяме ,че Северна Македония наистина чука на вратата", каза още тя.

По думите ѝ, аргументът Северна Македония е много силен в тезите на Слави Трифонов за напускането на коалицията. "Северна Македония чака да се случи до края на този месец. Ако приемем тезата, че причината да напусне коалицията, е Северна Македония, може да ни обясни избора на време", посочи тя.

Проф. Христова коментира, че трябва да видим дали "Продължаваме промяната" ще събере депутати за подкрепа на правителство на малцинството. "Хипотезата да намерят депутати за мен е малко вероятна. Дали има възможност за правителство на малцинството? Да, има възможност, за кратко. Това ще бъде един период на измъчване на България, на гражданите, на самите политици и на парламента. Всеки ден ще се броят колко са вътре, дали ще се гласува и все ще им бъде трудно да събират мнозинство за гласуване. Това, въпреки всичко може да продължи известно време. Това ще бъде период на разтакаване. Може би на ПП този период ще им трябва, за да си организират структури. Този период на разтакаване неминуемо ще достигне до момента, в който някой ще се осмели да поиска вот на недоверие. Тогава с правителството ще бъде приключено и ще се завърти рулетката", прогнозира проф. Христова. 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Деница Китанова
Деница Китанова Отговорен редактор
Новините днес