Визитата на руския патриарх Кирил и назидателно-нравоучителното му поведение спрямо българския президент Румен Радев, което беше показано на видеозапис, се превърна в сериозно раздухана тема и в Русия.
Много голямо внимание по въпроса защо Румен Радев отдаде признание на официалната заря пред Народното събрание с думите: "По бранните полета на Руско-турската освободителна война загинаха много воини от много народи - руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България е последен дом, тях ние почитаме като свои герои" отдели вечерното политическо токшоу на втория най-гледан телевизионен канал в Русия "Россия 1". Водещ на предаването е Владимир Соловьов – човекът, чиито интервюта с руския президент Владимир Путин са основа на филма от 2015 година "Президентът". "Россия 1" е канал, който достига рейтинг от 75%, като пред него е само "Прямой ефир".
Пръв огън в предаването открива Семьон Багдасаров, бивш депутат и анализатор, известен с позицията си, че Башар Асад трябва да бъде опазен като президент на Сирия. Багдасаров избълва впечатляващи твърдения, като например, че българите били 600 години под турско робство и че никой в Европа не се интересувал от тях, когато ги клал башибозукът. Под "башибозук" обаче той разбира „албанците“ и заради деянията им като башибозук сърбите още ги мразели. "Българите са предатели и негодяи, които забравиха кой ги е освободил", заяви с пяна на уста Багдасаров и обяви Румен Радев за проамерикански настроен, защото учил в САЩ и в предизборната си кампания го изтъквал като предимство. Той заклеймява и управлението в България като "дегенератско", като избухва, че българският народ бил благодарен, но управляващите били проамерикански настроени. Багдасаров блесна и с алюзия, използвайки името на Гай Юлий Цезар - че по-малките не може да бъдат съюзници на по-големите, само техни васали.
Водещият Соловьов пък направи препратка, в стил "професор иска от студент на изпит да изброи поименно всички жертви от Втората световна война – защо не са споменати абсолютно всички народи в руската имперска армия, след като се благодари на други, освен на руснаците.
Деканът на Висшето училище по телевизионна журналистика на МГУ Виталий Третяков също напълно одобрява поведението на патриарх Кирил, защото то било по-ефикасно дори от политическото ръководство на страната, понеже може да заема откровени позиции, които на политическо ниво езикът на дипломацията не позволява. "Какви братя са ни българите, украинците|, пита Третяков и припомня, че важни символи на българската държавност носят имена на руснаци, като например храм-паметникът "Александър Невски", но в България осквернявали точно символи и паметници, които показвали ролята на Русия за българската държава. Третяков не спомена точно име, но от думите му стана ясно, че визира Паметника на съветската армия.
Русия не ходи подир ничий задник, а България го прави - по задника на Брюксел, на Вашингтон, наля още масло в огъня политологът Сергей Михеев, според когото в Европа било модерно да се говори против Русия.
Гласовете на разума
Заместник-председателят на опозиционната партия "Яблоко" Николай Рибаков пази малко по-умерен тон и посочва, че в България има голямо уважение към руския народ. "За да имаме добри отношения с другите държави, трябва постоянство", отбелязва той, визирайки не военното, а икономическото сътрудничество като ключ за това. Рибаков беше категоричен, че в съвременната реалност трябва да се търсят партньори, а не съюзници в смисъла, влаган преди години, за да решава Русия на първо място собствените си проблеми и проблемите на своите граждани. Опитите му да накара Багдасаров да влезе в по-умерен тон обаче бяха неуспешни.
Писателят Михаил Велер също подкрепи Рибаков, като язвително опонира, че Русия може и да смени правителствата на всичките си съседи, но това няма да накара народите им да заобичат Русия. Велер отбеляза и, че не за пръв път за 3 март в официални речи се изказва признателност към героите от други народи, участвали в руската имперска армия при войната с Османската имерия. Писателят, обаче, наблегна, че и в Първата, и във Втората световна война България преследвала "собствени геополитически цели" и влизала в съюзи, в които се намирала и Турция, но това е национален интерес и че с подход на натиск Русия само си създава врагове сред държави, с чиито народи в различни исторически периоди е воювала рамо до рамо и е заедно са давали свидни жертви.
Владимир Сергиенко, също писател, описа България като държава, в която се преплитат много интереси и подчерта, че въпреки това има добро отношение към Русия – на база лични впечатления, изткъвайки, че само преди година е бил в България и че там се четат книги на руски писатели. "Никой не ви чете книжките", язвително му отвърна Багдасаров, на което Сергиенко реагира с думите: "Това, че Вие не четете, не значи, че и други го правят". Той не отрече, че има демонизация на Русия "в България, в Полша", но категорично не се съгласи, че може да се говори за предателство, защото и след разпада на СССР Москва е изоставила за дълго държавите, с които иначе преди била близка.
