Руската пропаганда в България се обръща като бумеранг срещу Кремъл - екстремните ѝ стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират някои, но и да насърчат други да разсъждават какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив.
Това е един от изводите на социологическо изследване на агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ), проведено по темата за руската пропаганда в България за 2024 г.
Още: Българинът е убеден европеец, според ново проучване (СНИМКИ)
Данните са прелюбопитни и показват как от началото на войната в Украйна сред българите са се променили нагласите към:
- все по-голямо неодобрение за Владимир Путин - той вече не е привиждан като "миротворец", а като "непридвидим субект, който може да предприеме всякакви своеволни действия без да зачита човешките права и националния суверенитет на другите държави";
- все по-голямо одобрение към членството на България в ЕС и НАТО, вземайки предвид всички позитиви и негативи от това;
- все по-голяма тревога от евентуалните последици от напускане на двата съюза и негативните ефекти от това.
"Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост "трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея". Така прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България", пишат сред изводите си от агенцията.
Още: Най-мразен в ЕС, най-обичан в България: Рейтингът на Владимир Путин (СНИМКИ)
България извън ЕС - страх или възможност?
Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023 г., е мисленето в алтернативата "България извън ЕС". Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от про-кремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света, подчертават авторите на изследването.
Според числата се наблюдава леко повишение в цялостното одобрение към ЕС и НАТО, а разколебаните в оценките си намаляват. В този смисъл обаче в много отношения настроенията продължават да бъдат волатилни и заради историческите и носталгични симпатии към Русия. Последните често се разпалват с целенасочена пропаганда, която разколебана общественото мнение и поставя под съмнение евроатлантическия избор на страната.
Ето и разпределението по предпочитанията на електоратите на отделните партии:
Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в Европейския съюз - 61% одобрение срещу едва 16% неодобряващи. Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%), а основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). Спрямо данните за 2023 г. и по трите индикатора се забелязва ръст. Устойчивите противници на европейската интеграция са между 20 и 25%, основно сред възрастното население, малките градове, симпатизанти на "Възраждане", БСП и негласуващи.
Още: Проучване: За половината българи ЛГБТИ хората са като всеки един от нас (СНИМКИ)
Войната в Украйна и кремълските сили у нас
От началото на войната на Русия срещу Украйна се наблюдават някои промени, които поставят под въпрос дългогодишния позитивен имидж на Русия, отчитат от "Алфа рисърч". Същевременно, в стремеж за противодействие на ерозията в образите на Русия и Путин, хибридните атаки усилват антизападната реторика, което води до нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото.
От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40 на сто, при отрицателни оценки 26%-28%. Въпреки това може да се отчете увеличаване на подкрепата на членството ни в НАТО, тъй като има ясно преимущество - 40% на 26% с тенденция към нарастване. Въпреки това евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически говорители в лицето на проруските БСП, "Възраждане", някои по-малки партии.
Още: Руската пропаганда с нов похват за атака срещу истината онлайн
Данните от Фигура 14 са еднозначни и по отношение на въпроса за това как трябва да бъде управлявана България - от таблицата са видни най-малко два извода:
- евроатлантизмът на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не е просто куха фраза в очите на избирателите им, а напротив - ясно се осъзнава като управление тип либерална демокрация по западен образец;
- с равни стойности и в мнозинстното си избирателите на БСП си искат комунизма, а тези на "Възраждане" - авторитаризъм.
Идентифицирането с Европа на ценностно ниво и като общност също остава доста проблематично, а е представлява пукнатина, удобна за разпространение на широко споделяни стереотипи и страхове, които в удобен момент се използват за ерозиране на доверието към ЕС, пишат от агенцията.
С пълните данни и изводи от изследването, както и още графики от "Алфа рисърч", може да видите ТУК.
