През 2022 г. за първи път с вот на недоверие беше свалено правителството - това на Кирил Петков. През годината се проведоха предсрочни парламентарни избори, сформира се нов парламент, който трудно си избра председател. Отне му три дни. Също така не е ясно дали новото Народно събрание ще излъчи редовен кабинет, тъй като сме на завъртането на рулетката до мандат №2.
ОЩЕ: Вотът на недоверие е успешен, кабинетът "Петков" падна
Каква беше 2022 г. на политическата сцена? Как изглеждаше България в международен план? Тези и други въпроси коментират политолози, социолози и политически анализатори.
ОЩЕ: След 3-дневни мъки: ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход" избраха Рашидов за председател на НС
Политологът Евгений Дайнов смята, че за България 2022 г. е била много добра и чудесна. Според него сме имали пролука на нормалност. "Чудесна беше, тъй като за пръв път от може би десетилетие и половина имахме правителство, което не беше свързано с Държавна сигурност, не обслужваше интересите на Москва, не беше съставено от професионални използвачи, гангстери, бандити или простаци. Оказа се, че може да има нормално правителство, което да управлява нормално и да има прилично поведение", коментира политологът. Според него обаче то не е било достатъчно силно, защото не е имало достатъчно подкрепа и е било свалено от хора, свързани със "стария свят".
Той отбеляза още, че се намираме в криза на преход. "През 90-та година българският народ в някаква своя част реши да се откъсне от феодалния модел на Тодор Живков, не намери достатъчно сили и това се проточи доста дълго време. 2020 г. съществена част от българския народ реши, че не иска да бъде управлявана по феодален начин и да бъде тормозена, отново не намери достатъчно сили в себе си да даде ясно мнозинство за хора, които не са свързани с феодалния начин на управление и тази колебливост на желанието за освобождаване води до тази политическа нестабилност, тази политическа трескавост бих казал", коментира още Дайнов. Според него като всяка треска, трябва да изчакаме тя да се пречупи и да доведе до оздравяване на политическото тяло.
Политологът смята, че в международен план по време на правителството "Петков" през 2022 г. България е изглеждала все едно се връща в лоното на Европа, а при служебния кабинет като полудържавно образувание, което иска да се слива с господаря си в Кремъл. "Слава Богу този период отмина, "Газпром" не откликна на позивите на служебното правителство, но България отново стои като недокрай сериозна и недокрай европейска страна", смята Дайнов.
2022 г. през погледа на Андрей Райчев е била много трудна година както за България, така и за целия свят. "Стана война. Тя ни "излекува" от коронавируса, ако трябва да кажа нещо хубаво, но нищо хубаво не донесе. Още не е свършила и хвърля сянка на всички събития в България и по света", заяви още Райчев.
Той обърна внимание, че в политически план страната ни върви към края си малката революция от 2020 г. "България влезе в политически трудна ситуация на баланс, на който не иска да се научи. Това ни поставя в ситуация вече трета година да ходим на избори. Това е малка беля. Разбира се, догодина тази беля ще продължи. По-вероятно да има избори през март, но това са бели кахъри", смята социологът. Той даде пример с Белгия, която е стояла без правителство повече от две години.
Райчев отбеляза, че в международен план страната ни не изглежда лошо заради това, че няма правителство, а защото българските партии клеймят България, че има корупция и няма добре изградена съдебна система. "В крайна сметка те убедиха Европа, че сме страна второ качество. Нещо, за което си платихме, че не ни приеха в Шенген. Да кажеш, че България е по-корумпирана от Италия и от Гърция, е смехотворно", заяви още той.
Политологът Христо Панчугов е на мнение, че 2022 г. е била сложна за страната ни и изискваща решения, с които българската политика не е свикнала.
"Това, което се случи тази година, до голяма степен е продукт на един разговор, започнал още 2020 г. за това как изглежда политическата промяна в България. За съжаление към този момент отговор на този въпрос продължава да няма и това в някаква степен се оказва най-голямото предизвикателство на 2022 г.", каза Панчугов.
Според политолога в международен план страната ни е изглеждала като изоставаща по отношение очакванията към нея. "От една страна кризата в Украйна вкара в световното политическо внимание темата за руското политическо влияние в България по един неособено позитивен начин. Като че ли страната не създаде достатъчно възможности да се включи по смислен начин в новата архитектура на сигурност в Европа. Повдигнаха се въпроси за начина, по който защитаваме българската национална сигурност и по който участваме в общата система за сигурност на НАТО и ЕС. Това за съжаление са въпроси, на които нашите партньори ще търсят категорични отговори в бъдещия разговор за това как се възстановяваме след кризата в Украйна. Най-голямото предизвикателство пред българската политическа система е да даде ясни отговори на тези въпроси, но и най-вече на въпроса как се реформира системата ни за сигурност не само заради влизането ни в Шенген, но и заради способността на българските институции да гарантират сигурността на собствените си граждани", коментира Панчугов.
