Странни обрати в институционалните отношения могат да се появят в България само в рамките на няколко месеца. В края на юли миналата година Конституционният съд (КС) поряза промените в основния закон, касаещи съдебната реформа, внесени от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС (тогава още единно). С тях през декември 2023 г. голямо мнозинство в 49-ото Народно събрание – 165 гласа „за“ - ограничи правомощията на главния прокурор. Едва бе изминала малко над половин година, а КС постанови, че това е противоконституционно и може да бъде приемано само от Велико народно събрание. Днес, 11 март 2025 г., прокуратурата погна Конституционния съд.
Още: Прокуратурата със скандално искане - КС да даде имена на съдии, записи и куп документи
Как всичко се преобърна
Вечерта на 10 март председателят на КС Павлина Панова направи безпрецедентно изявление по БНТ, в което заяви, че държавната фирма "Информационно обслужване" (ИО) и Централната избирателна комисия (ЦИК) пречат на решението на съда за преизчисление на резултатите от предсрочните парламентарни избори през октомври 2024 г. Тя намекна, че и обвинението възпрепятства процеса, защото Софийска градска прокуратура е получила всички изборни материали и електронни носители от „Информационно обслужване“ без разрешение от КС. ИО отрече тези твърдения. От компанията обясниха, че не са предоставяли протоколите за изборите на обвинението, които преди това са им били изпратени от Конституционния съд, не са давали и техни копия. „Информационно обслужване“ твърдеше, че е върнало на ЦИК всички изходни документи. Само почакайте - и тук последва интересно развитие.
Още: Борислав Цеков: Всички, замесени в какофонията с делото за изборите, заслужават укор (ВИДЕО)
Снимка: Павлина Панова, БГНЕС
„Прокуратурата няма основания да иска каквото и да било от КС, преди съдът да се произнесе по делото за оспорваните изборни резултати“, заяви Панова пред БНР. „Създава се усещането, че докато виси нашето производство, се извършва дейност за проверка, която вероятно може да е насочена по дейността на КС по събирането и проверката на доказателствата по делото", добави конституционният съдия.
Още: Павлина Панова: Не е работа на “Информационно обслужване“ да сезира прокуратурата
Точно това и се оказа. Днес стана ясно, че прокуратурата проверява действията на КС във връзка с проверката за евентуални несъответствия в резултатите от изборите на 27 октомври. От Софийска градска прокуратура поискаха от КС жалбите и документите, подадени от политически партии, мотивите, с които Конституционният съд е взел решение да образува делото за проверка на несъответствия, правилата и мотивите на експертите. Най-скандално обаче е настояването Конституционният съд да каже кой или кои съдии или експерти са определили кои изборни книжа да се представят при изготвяне на оценката.
Очевидно изненадани от това как ходът на събитията се преобърна, от КС трябваше да обясняват на прокуратурата, че са независим орган, в чиято работа не може да се меси нито една от трите власти. При неприключило конституционно дело съдът „не дължи предоставяне на посочените от Вас документи“, гласи посланието на КС към СГП.
За да стане всичко още по-сложно дори за експертите, какво остава и за гражданите, прокуратурата въвлече и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в сагата.
Още: Прокуратурата намеси и ДАНС в скандала с изборните резултати
Снимка: Ивайло Филипов, БГНЕС
Прокурорската преписка е от 7 март – по сигнал на „Информационно обслужване“, стана ясно от съобщението на СГП. Това беше потвърдено и от изпълнителния директор на ИО Ивайло Филипов по време на изслушване в парламента – именно той е подал сигнал за липсващи бюлетини. В сигнала му се казва, че има секции, които експертите, определени от КС, са отбелязали с нула подадени гласове, а от видеонаблюдението се виждало, че там е имало гласуване и бюлетини – хартиени и от машина, пускани в урните. Така ДАНС ще трябва да провери кой е унищожил съответните бюлетини, дали наистина са унищожени и ако не са – къде се намират. По принцип те трябва да се съхраняват от кметовете на общини до следващите парламентарни избори.
А дотук се стигна по следния начин: преди две седмици стана ясно, че КС е установил нарушения и грешки в половината от над 2000 секции, в които повторно броеше вота. Съдът беше сезиран с жалби за оспорване на изборния резултат от няколко партии и назначи експертизи. Така КС възложи на ЦИК да преизчисли мандатите в 51-ото Народно събрание. Това все още не се е случило. ЦИК даде нова отсрочка на „Информационно обслужване“ – до 17 ч. на 12 март.
Още: След тази афера ГЕРБ бе опитомена, а Борисов стана младши съдружник на Пеевски
Конституционният съд ще се връща към решението си от юли 2024
През декември 2023 г. ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС решиха да променят Конституцията и да запишат, че Висшият съдебен съвет се разделя на две – прокурорски и съдийски, като правомощията на Общото събрание на ключовия орган са ограничени. Мандатът на главния прокурор се намалява на 5 години, добавиха още народните представители в основния закон. Обвинител номер едно беше направен „пръв сред равни“ и така правомощията му в структурата на прокуратурата трябваше да бъдат значително ограничени.
Впоследствие почти всички промени в Конституцията, направени от мнозинството зад кабинета „Денков-Габриел“, касаещи съдебната реформа, бяха спрени от КС.
Разделянето на ВСС отпадна заради позицията, че правомощията на прокуратурата в Общото събрание са нарушени – поради модела, по който бе предложено Прокурорският съвет да се попълва от парламента. Самото разделяне беше направено с цел обвинителите да не се месят в кариерното развитие на съдиите. Съдийската колегия трябваше да се избира приоритетно от съдии, а прокурорската – от Народното събрание.
Снимка: КС, БГНЕС
Още: Интересът на Пеевски и най-важните въпроси за повторното броене на изборите за 51-вия парламент
Мандатът на обвинител номер едно си остана 7 години. Орязан от КС беше и механизмът за разследване на главния прокурор, както действаше от 2023 г. – със съдия от ВКС, който води разследването. Причината тук беше редакционна грешка в приетия текст. Все пак „ад хок“ прокурор, какъвто в момента е Даниела Талева, може да разследва главния прокурор и заместниците му. Спорно е обаче доколко тя проявява такава инициатива.
Още: Румен Радев с позиция за изборния скандал, обяви дали ще свика КСНС
Ключово решение на КС беше, че обикновено народно събрание не може да отменя правомощията на главния прокурор да контролира всички обвинители в системата. Тази възможност е дадена с приемането на Конституцията през 1991 г. от Велико народно събрание, което е решило обвинител номер едно да „допринася за реализирането на контрола, упражняван от него в подчинената му структура на съдебната власт“, вписаха в мотивите си съдиите от КС миналата година. Става дума за т.нар. надзор за законност, по силата на който главният прокурор може да отмени абсолютно всеки акт на редови прокурор. Това явно не се счита за намеса в решенията на отделните магистрати, ако тълкуваме решението на Конституционния съд. В сила остана и възможността обвинител номер едно да дава инструкции как да се разследват определени дела.
КС тогава цитира стенограма на повече от 30 години, в която пише, че главният прокурор е „самостоятелен държавен орган“.
Между другото, прокурорката, погнала Конституционния съд, се оказа "звезда" и по друго знаково дело - за аферата в Агенция "Митници". По него беше задържана бившата шефка на агенцията Петя Банкова. Тя изненадващо започна да дава показания срещу бившия финансов министър Асен Василев, а от "Продължаваме промяната - Демократична България" заговориха за натиск. В края на миналата година прокуратурата обвини за две престъпления по делото Лъчезар Ставрев, бивш експерт във финансовото министерство в мандата на Василев. Ставрев е обвинен за длъжностно престъпление и за пране на пари. Баща и син Марин и Стефан Димитрови, бившият главен секратар на МВР Живко Коцев и Никола Николов - Паскал също са обвиняеми за пране на пари, търговия с влияние и контрабанда.
Снимка: Конституция, БГНЕС
С всички гореспоменати действия на КС всякакъв опит за съдебна реформа беше блокиран, а съдът сякаш постави пред депутатите невъзможно препятствие – ако няма Велико народно събрание, никакви подобни промени не могат да минат.
Решението бе подписано с особено мнение: от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 23; от съдиите Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 84, т. 16, чл. 126, ал. 2 и 3, чл. 129, чл. 130 (с изключение на ал. 4 за съдия Константин Пенчев), чл. 130а, чл. 130б, чл. 130в, чл. 133; от Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 150, ал. 3 от Конституцията. В заседанието тогава участваха всички 12 конституционни съдии.
Дали членовете на КС щяха да вземат други решения, ако разполагаха с машина на времето, остава само да гадаем.
Още: Две партии изгубили най-много гласове след броенето. Влиза ли "Величие" в парламента?
