Съгласно установените процедури и практики в Президентската администрация, които гарантират прозрачност при назначенията на висши държавни длъжности, президентът Росен Плевнелиев обявява номинациите на Мариана Карагьозова-Финкова и на Филип Димитров за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на държавния глава.
Номинираните за представители на президента в Конституционния съд притежават дългогодишен юридически опит, доказани експерти в областта си, с признат авторитет в България и в чужбина. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Мариана Карагьозова-Финкова е професор по Конституционно право (2009 г.), ръководител на Катедра Конституционно право при Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ (2003-2013 г.). Координатор по програма ЕРАЗЪМ при ЮФ на СУ от 1999 г. Притежава редица специализации в областта на защитата на човешките права, прилагането на европейските стандарти в публичната администрация, на европейското и американското право в Белгия, Холандия, Великобритания, САЩ, Швейцария, Чехия, Унгария.
Провежда лекционни курсове по Конституционно право, Конституционно правосъдие, Право на Европейския съюз и Европейски конституционализъм в редица специалности на Софийския университет и Нов български университет.
Припомняме, че преди дни стана ясно, че ГЕРБ ще номинира за конституционен съдия от квотата на Народното събрание бившия омбудсман Константин Пенчев.
Слухове твърдяха, че номинирането на Константин Пенчев, който е бивш председател на Върховния административен съд, най-вероятно ще е за сметка на един от двамата бъдещи конституционни съдии, които има право да излъчи президентът Росен Плевнелиев. Преди повече от месец стана ясно, че бившият премиер и настоящ адвокат Филип Димитров и юридическият секретар на държавния глава и преподавател по право доц. Кристиан Таков са фаворитите на Плевнелиев.
Управляващите обсъждали вариант, при който Плевнелиев се отказва от кандидатурата на един от двамата си първоначални фаворита. На мястото на единия президентът щял да номинира Екатерина Михайлова или Константин Пенчев. Ако Михайлова влезе в КС от квотата на държавния глава, то Пенчев щял да бъде номиниран от управляващото мнозинство в парламента, още повече, че Реформаторите издигнаха кандидатурата му за втори мандат като национален омбудсман. Около кандидатурата на Михайлова също имало въпросителни, които будели известни притеснения у мнозинството, които се опасявали, че може да се направи аналогия със скандала около Венета Марковска през 2012 г. Бившата съдийка от ВАС не стана конституционен съдия заради серия скандали с мъжа, с когото живеела на семейни начала. В случая с Екатерина Михайлова става въпрос за нейния брат. В началото на века, при управлението на кабинета на Иван Костов, братът на Екатерина Михайлова е принуден да напусне след серия от скандали държавната по това време ДЗИ. Малко след оттеглянето на Борислав Михайлов голяма част от дружествата, в управата на които е участвал, са приватизирани. До напускането на Михайлов се стига след действия на прокуратурата, ръководена по това време от Никола Филчев.
Очакванията са за член на КС от квотата на съдебната власт да бъде излъчен съдията от ВКС Борислав Белазелков, който в момента е председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България. Другите две имена са на заместник-председателя на ВКС Павлина Панова и на съдията от Търговската колегия на ВКС Росица Ковачева, която е съпруга на бившия конституционен съдия и настоящ председател на Съюза на юристите Владислав Славов. Синът на Славов е депутатът от Реформаторския блок Петър Славов.
