Централната избирателна комисия (ЦИК) e готова с пътна карта по темата "Електронно гласуване". Кога ще се случи то, защо има толкова много неизвестни и пред какви предизвикателства ще бъде изправена Комисията - по тези и други въпроси Actualno.com разговаря с адвокат Петър Славов, един от най-активните народни представители в 43-я български парламент.
Г-н Славов, ЦИК е готова с пътна карта за електронно дистанционно гласуване (2020 - 2023 г.). Нека припомним кога всъщност трябваше да бъде въведен този тип вот.
Електронното дистанционно гласуване беше въведено още през 2016 г., когато и аз самият бях в Народното събрание и бях един от вносителите на законопроекта за електронното гласуване. Тогава го изготвихме с колеги, имаше национален референдум, два милиона го поискаха. Тогава останалите политици в парламента се видяха принудени да послушат гласа на обществото и гласа на българите в чужбина и този законопроект да бъде приет. Предвиждаше се също така да има един тригодишен период, в който да се извърши тестване на системата, сертифициране и всичко останало. И така през 2019 г. да гласуваме на евроизборите по този начин.
Защо не гласувахме на евроизборите обаче по този начин?
Защото, за съжаление, и ЦИК като отговорен орган, и управляващите неглижираха темата. Даже, бих казал, в някои случаи откровено я саботираха. Не беше направена нужната подготовка, нужното тестване, изграждане на системата и осигуряване на софтуер и т.н. И така се стигна до 2019 г., когато в навечерието на изборите на бърза ръка сегашните депутати го отмениха практически за неопределен срок от време напред. Единственото конкретно беше въпросната пътна карта, която трябваше да бъде готова до 31 март тази година. Сега сме вече юни месец и както виждате, с известно закъснение ЦИК я приема. Предполагам, че си е чиста проба съвпадение фактът, че ние ги попитахме веднага след 31 март къде е пътната карта и какво става. Тогава настана едно бързане, действане, но така и не ни отговориха в срок. Ето защо се видяхме принудени да им заведем поредното съдебно дело и предполагам, че това ги е мотивирало най-после да я предприемат тази пътна карта.
На следващите три предстоящи вота в страната електронното гласуване ще е експериментално. Едва след това Комисията ще даде препоръките си на законодателя, който да реши дали да го въведе, или не в реални избори. Какви са според Вас хипотезите това изобщо да се случи?
Големият проблем на тази пътна карта е свързана с изпълнение на експериментално електронно гласуване. По всичко изглежда, че ЦИК възнамеряват да си експериментират още четири години на спокойствие и ние електронно гласуване да не видим дори в една по-ограничена форма за сънародниците ни от чужбина.
Не е ли възможно за електронното дистанционно гласуване, ако има някакви аргументи тук, на територията на страната, да се бави, то поне да се даде шанс чрез него на нашите сънародници в чужбина да упражнят по-лесно правото си на вот?
Това е най-логичното нещо и оттам може да се започне, тъй като никой не иска и не настоява то да бъде въведено наведнъж и моментално. На всички ни е ясно, че процесът трябва да бъде внимателно следен, трябва внимателно да се разработи въпросната система и добре да се тества. И това е, за да се гарантира, че няма да има проблеми с нея. Най-логичното е да се започне от сънародниците ни в чужбина - първо от държавите членки на Европейския съюз, след това да се разширява.
Забележете още нещо. Изборният кодекс говори за три експеримента, но никъде не е казано, че те трябва да бъдат на национални избори и да се чакат три или четири години, както са си написали ЦИК пътната карта. Спокойно тези експерименти могат да се направят на частични избори, да се тества системата и поетапно да се премине към поетапно въвеждане, започвайки от район "Чужбина".
През следващата 2021 г. ни очакват редовни и парламентарни, и президентски избори. Според Вас какво ще се случи? Ще има ли отново промени в Изборния кодекс в преходни и заключителни разпоредби в последния момент, ще експериментираме ли тогава с електронния вот? Как прогнозирате, че ще се развият събитията?
Ако има нещо сигурно към момента, това е, че въобще не е ясно как ще бъдат проведени изборите идната година, ако те са редовни. И по-скоро на ЦИК не им е ясно, защото за пореден ден ги гледам как обясняват, че имали неясноти по приложението на закона, искали някакви промени да се правят в закона по отношение на машинното гласуване и т.н. Това са неща, които категорично не приемам. Законът е такъв, какъвто е и той трябва да се спазва. Законът ясно казва, че трябва да има машинно гласуване на идните избори, така че ЦИК няма какво да разсъждават по темата.
Още повече, ако си спомняте, три-четири месеца преди пандемията лично министър-председателят Бойко Борисов заяви, че трябва да има машинно гласуване и ще се осигурят средства от Министерския съвет, за да се купят терминалите. Всичко това донякъде ни провокира да излезем с мои колеги с поредната гражданска инициатива, с която се обръщаме към Народното събрание и към министър-председателя, поетите обещания за машинното гласуване да почнат да се изпълняват.
Нещо друго много важно, на което искам да обърна внимание. Замислете се, ако се сбъднат мрачните прогнози на епидемиолозите, които казват, че е възможна втора вълна на COVID-19 в края на годината и следващата пролет, при неосигурена възможност за дистанционно гласуване, при неосигурена възможност за гласуване по пощата, е напълно възможно ние да имаме проблеми с провеждане на изборите, а и оттам с поставяне под въпрос на цялата ни демократична система. В момента пред ЦИК стои огромна отговорност.
Колко струва в крайна сметка обезпечаването на един такъв електронен и дистанционен вот и защо имаше мантри, че той е по-скъп, отколкото стандартното гласуване, с което всички сме свикнали?
Вижте, очевидно е нежеланието на тази власт да въведе и машинно, и електронно гласуване, защото неведнъж сме си говорили, включително и с Вас, че тези тип гласувания са своеобразни гаранции за честността на изборите. При това гласуване нито ще има сгрешени протоколи, нито ще има 15% недействителни бюлетини, нито ще има стотици хиляди неотчетени преференции за съответния мажоритарен кандидат. Всичко това при този вид гласуване отпада. На така наречените системни партии, това хич не им харесва, включително и че е много вероятно избирателната активност да бъде вдигната съществено и тежестта на корпоративния и купения вот много съществено да падне. Това са отговорите защо толкова години това гласуване не се случва и опира всичко до нас, гражданите, да продължим с натиска и да изискваме това най-после да се случи, а така и да започнем да имаме един нормален изборен процес.
По отношение на цената, само ще ви припомня, че на последните местни избори се раздадоха допълнително 20 млн. лв. - това бяха за допълнителни възнаграждения на хората, които висяха по комисиите и след това нощуваха в "Арена Армеец". С тези пари половината машини щяха да бъдат купени вероятно, ако не и повече по разчетите, които съм виждал, горе-долу за себестойността им.
Интервю на Румен Скрински
