Спирането на линии на БДЖ е форма на абдикация на държавата от ролята й на социален фактор. Железниците не може и не трябва да се разглеждат само в приходно-разходен план, защото БДЖ не е просто компания, напротив, БДЖ е инструмент на държавата и трябва да работи като такъв.
Претекстът да бъдат закривани линии на БДЖ е, че няма пари – не достигали 40 млн. лв. Това е дълбока лъжа. Нека сме наясно, че изхвърлянето на улицата на 1500 души и изолирането на десетки малки градове и села от големите общински и областни центрове, се случва не заради недостиг на такива средства. Никой не може да ме убеди, че е възможно държавата да не може да си позволи 40 милиона лева за нещо от такава важност. Прощавайте, но само на ГЕРБ субсидията до следващите парламентарни избори ще е над 40 милиона. "Линиите са на загуба" не е аргумент да ги закрием. В последните години и държавата е на загуба. Имаме системни дефицити, т.е. повече разходи, отколкото приходи, в държавния бюджет.
Но няма да закриваме държавата. Нали?
Това унищожаване на БДЖ се случва заради тоталната абдикация на държавата като фактор в обществените отношения. Парите нямат нищо общо, само разумът или по-скоро липсата на такъв, са решаващи в случая. Железниците не случайно са държавни и не случайно държавата ги разглежда като елемент от националната сигурност. Този вид транспорт има особен статут и той трябва да се разглежда в цялост, а не на парче. БДЖ не е просто стопанско предприятие, за което можем да кажем с лека ръка – не печели, значи да го закрием.
Безобразие е, че 1500 души ще останат на улицата. С право те ще протестират и правят всичко възможно това безумие да бъде спряно. Но има и друг важен поглед към цялата тази ситуация, който аз намирам за особено критичен. Според българската Конституция един от принципите на държавата е тя да бъде социална. Тази социалност не се изчерпва само до социални и здравни осигуровки. Смятам, че функционирането на БДЖ е един от елементите на социалната държава. Железниците са именно онзи инструмент, който на най-ниска цена и с най-високо ниво на сигурност, осигурява правото на придвижване на гражданите. Точно този вид транспорт на места е не просто най-удобният, но и единственият възможен за хората в малките населени места, които са раздирани от хронична бедност.
Държавата трябва да бъде онзи стожер, онзи гарант, който да подпомага премахването на социалната изолация, ограничаването на разделението и сегрегацията. Вместо това, с акта на управляващата четворна коалиция за спиране на "най-нерентабилните" линии, държавата прави точно обратното. Тя се превръща в една от причините за социалното неравенство, един от първоизточниците на задълбочаване на изолацията и бедността в малките населени места. Вместо да подпомага по-пълноценното участие на тези малки градове и села в обществения живот, държавата в лицето на управляващите, играе ролята на техен унищожител.
Не вярвам на приказките на разни облечени във власт люде, които са седнали да обясняват, че в тези места, на които се спират влаковете, има възможност и за алтернативен транспорт. Много е лесно да правиш такива калкулации от кабинета си на жълтите павета, докато заплатата ти е с четири, пет или повече цифри. Защо не отидат тези, кабинетните сметкаджии, в малките населени места, които остават без влакове, и не обяснят на хората, че вече ще дават двойно и тройно повече, за да идат на училище или на работа? Нека си качат скъпия костюм в скъпата служебна кола и да отидат да разяснят на хората, които живеят с 200 лева на месец (в най-добрия случай!), че вече ще дават няколко пъти повече за транспорт на месец. Нека им обяснят, че алтернатива има.
Само че когато обувките ти струват повече, отколкото хората в малките населени места изкарват за цял месец, е трудно да разбереш, че за тях алтернатива всъщност няма. Управляващите, залисани в трупането на пари, загрижени за уреждането на близки хора на кресла и табуретки из етажите на властта и занимаващи се с нагласяването на обществени поръчки не виждат, че държавата тъне във въпиюща, изтощаваща и унизителна бедност. Не разбират, че в малките населени места тази бедност има епидемичен характер. Не осъзнават, че да вземеш на голия скъсаната риза от гърба е много по-жестоко, отколкото да направиш магистралата не с шест, а с четири платна.
БДЖ е елемент не само от националната сигурност, но и от социалната отговорност на държавата. В този смисъл спирането на влаковете до малките населени места е престъпление. Просто не е вярно, че линии следва да се затварят, след като няма бюджет за БДЖ. Управляващите са длъжни да намерят бюджет или да направят така, че БДЖ да изкарва повече. Някой може ли да ми обясни защо през всички тези години се строят само магистрали, околовръстни, спортни зали и метростанции, а не се инвестира и лев в БДЖ? Някой правил ли е анализ защо няма пътници в БДЖ?
Мога да ви кажа веднага. Железниците са предпочитани основно от хора, които не могат да си позволяват друг вид транспорт. Просто БДЖ е в много лошо състояние, влаковете са адски стари, а пътуването е бавно и некомфортно. Затова, който може да си го позволи, пътува с автобус. Да, но това е поправим дефект на БДЖ! Необходимо е просто държавата да инвестира в железниците – нови влакове, нови линии, които да позволяват по-бързо и по-удобно придвижване. Мерки има, а щом има пари за магистрали, значи и за БДЖ могат да се намерят, ако има желание. Когато инвестираш в БДЖ, ти го превръщаш в предприятие конкурентно на автобусния транспорт, следователно му докарваш повече приходи, следователно... то не фалира. Толкова е просто.
Дали обаче зад съзнателното дългогодишно игнориране на БДЖ, зад отказа държавата да инвестира в железопътния си транспорт, не прозират интересите на автобусните лобита? Дали зад тази офанзива за доубиване на БДЖ не стои опит компанията да се приведе в състояние на безпомощност, за да се появят онези добре познати "експерти", които ще обяснят, че единственият начин да се спаси БДЖ е да се приватизира?
Ако зад това спиране на влакове до малките населени места се окаже амбицията за приватизиране на безценица на най-апетитните активи на БДЖ, то това не е просто престъпление. Това би било държавна измяна, която има за цел да унищожи държавността и да подчини страната на приближени до властта "инвеститори". Унищожаването на БДЖ е един от инструментите за съзнателно превръщане на нашата държава в обикновена територия, която се експлоатира от безскрупулни лобисти и международни фактори, за да се превърне България в памуковото поле на Европа. Ако сте съгласни да сте роби... позволете им да ви превърнат в такива. Ако не сте съгласни обаче – покажете го! Идват избори. Ще получите необходимата възможност да изразите несъгласието си.
Петър Кичашки, Институт за модерна политика.
