„Щом най-зависимата от Русия държава, която е и с най-ниско БВП в ЕС на глава от населението, може да се изправи срещу Путин – значи всеки може“, каза премиерът Кирил Петков пред „Ню Йорк Таймс“.
Още: Кой е Манол Генов - предложението на Росен Желязков за министър на околната среда и водите?
Още: Кой е Георги Георгиев - предложението на Росен Желязков за министър на правосъдието
Американското издание публикува на 11 май обширен материал за отношенията между София и Москва в контекста на войната в Украйна. Статията е дело на Андрю Хигинс – водещият кореспондент за Централна и Източна Европа, и Боряна Джамбазова.
Петков вчера се завърна от посещение в САЩ, където е договорил доставки на втечнен природен газ на цени, под тези на „Газпром“.
Според българския министър-председател Русия е допуснала сериозна грешка, като е превърнала България в „тест за способността си да нанесе икономически щети и да промени правителствената политика, която е в подкрепа на Украйна“. Коментарът му е вследствие на спрените доставки на синьо гориво от руския гигант „Газпром“ през април.
Още: Кой е Валентин Мундров - предложението на Росен Желязков за министър на електронното управление
Още: Кой е Атанас Запрянов - предложението на Росен Желязков за министър на отбраната
„Ню Йорк Таймс“ цитира думите на премиера, че България трябва да разчита на микс от алтернативни източници на енергия с помощ от ЕС и САЩ. Във Вашингтон вицепрезидентът на Щатите Камала Харис обеща на Петков „солидарност след опита на Русия да използва газа като оръжие“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кой е Росен Желязков - предложението на ГЕРБ за премиер
Още: Кой е Борислав Гуцанов - предложението на Росен Желязков за министър на труда и социалната политика
Цитиран е и финансовият министър Асен Василев, който обяви, че така или иначе договорът с „Газпром“ изтичаше в края на 2022 г. и България е започнала план за снабдяване с допълнителни количества от Азербайджан, както и през терминалите за втечнен газ в Гърция. „Очевидно е, че „Газпром“ за нас е вече минало“, каза вицепремиерът.
Авторите на материала наричат България и Русия „най-добри приятели в миналото“ и се връщат назад до събитията на вр. Шипка на 3 март, когато симпатизанти на „Възраждане“ развяваха руски знамена, а правителството реши да експулсира двама руски дипломати заради шпионаж. В следващите седмици България – страна, която Москва смяташе за най-страстния и сигурен приятел в Европа – се присъедини към тежките икономически санкции на ЕС срещу Русия. Предложи да поправя повредени военни хеликоптери и танкове на Украйна и изгони още руски дипломати, пише NYT.
„Традиционно, Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние доста ги изненадахме“, заявява Кирил Петков. „Те не разбират какво се случи“.
Още: Кой е Иван Иванов - предложението на Росен Желязков за министър на регионалното развитие
Още: Кой е Георг Георгиев - предложението на Росен Желязков за министър на външните работи
Захладняващите отношения между България и Русия – въпреки историческата символика на връзката им – показва нагледно колко много извън сценария е излязла руската инвазия в Украйна, и то не само на фронта. Москва, разгневена от „наглостта“ на своя „непокорен приятел“, миналия месец внезапно спря доставките на природен газ за България от "Газпром", превръщайки някогашния си балкански съюзник в първата страна (б.а. – заедно с Полша), която става мишена на енергийното оръжие на Кремъл.
Петков смята, че Русия създава ситуация, в която „цените на енергията ще скочат рязко и правителството ще падне“. Добавя, че Москва е усилила атаките и е опитала „да изкара кабинета извън релси“ чрез кибератаките срещу сървърите на „Български пощи“.
От разрива между Русия и България вече става ясно, че колебливият напредък на Кремъл на бойното поле в Украйна е съпроводен от неуспехи на дипломатическия фронт, които Москва сама предизвиква. Тя успя да задържи Китай на своя страна и да събере подкрепа в Африка и някои части на Латинска Америка, но на други места по света демонстрира поразителна способност да губи приятели и да отчуждава хора, пише „Ню Йорк Таймс“.
Изданието дава пример с външния министър Сергей Лавров, който разгневи Израел с твърдението, че Адолф Хитлер е имал „еврейска кръв“ и че „най-запалените антисемити обикновено са евреи“. Наложи се Владимир Путин лично да се извинява на Израел.
Кремъл се справя също толкова зле на дипломатическия фронт и в България. Посланик Елеонора Митрофанова нарече българите „евроатлантически подлоги“ и сравни инвазията в Украйна с освобождението на България от Османската империя. Така влезе в конфликт с Петков, който я обвини, че „не действа като дипломат, а като пропагандна машина“.
„В миналото Русия освободи България, сега е време да освободи Донецк и Луганск“, каза Митрофанова през март. Според Даниела Колева – историк в Софийския университет – сравнението „предизвика вълна от възмущение, като представи едностранчив поглед върху историята. Той, подобно на омаловажаването от страна на Путин на историята на Украйна и нейното право на съществуване, изопачава минали събития в услуга на една неумела пропаганда“.
Американското издание прави сравнение с отношението към руския посланик в Полша, който бе залят от граждани с червена боя, докато поднасяше венци във Варшава за Деня на победата.
У нас обществените проучвания все още показват силна симпатия към Русия в сравнение с другите европейски страни. Все пак изследване на БНТ през март показа, че над 60% от гражданите подкрепят по-тежки санкции срещу Путин. Одобрението спрямо руския президент е спаднало наполовина след началото на войната, но той още има доста поддръжници в България въпреки агресията в Украйна.
„Ню Йорк Таймс“ цитира лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който казва, че повечето българи подкрепяли Русия, но били игнорирани от правителството. Според него кабинетът на Петков превръща страната в „изцяло зависима колония на САЩ“.
ОЩЕ: 1/3 от българите споделят опорките на Русия за Украйна, над 15% следят войната през руски медии
