"Вярвам в потенциала на българските земеделци", заяви Мария Габриел на конференция за новите възможности и предизвикателства в процеса на усвояване на еврофондовете. 
„Евроинтеграцията e дълъг път, по които България върви от години. Европа отдавна не е само географско понятие, тя е общност, възможност, една различна перспектива за развитие на държавата.“ Това заяви председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева при откриването на конференцията „От Европа към България – нови възможности и предизвикателства в процеса на усвояване на средствата на ЕС“.
Форумът се проведе на 19 септември в Пазарджик с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ България. В него участваха Еврокомисарят Мария Габриел, политологът доц. д-р Антоний Гълъбов, зам.-председателят на Обединени земеделци инж. Емил Йончев, членове на ръководството на Обединени земеделци, кметове и общински съветници, земеделски производители и представители на бизнеса от региона.
Европейските програми и фондовете на ЕС са шанс за икономическо развитие и просперитет, каза още Петя Ставрева. Те осигуряват големи възможности за устойчиво развитие на държавите и регионите, както и за местната власт, земеделските стопани и бизнеса, подчерта тя.
От Обединени земеделци винаги сме настоявали за развитие на България на регионите – за децентрализация на работа с европейските пари, за насочване на повече средства към малките населени места, за стартиране на регионални програми, които могат да ограничат процеса на обезлюдяване на цели територии в страната. И тук ролята на европейските програми е ключова, заяви пред форума Петя Ставрева.
Важно е да участваме активно в дебатите като зададем българските приоритети в европейския дневен ред, подчерта тя. По думите й не стига само да бъде написана поредната стратегия. Трябва да се набележат необходимите мерки и да бъде осигурено финансирането им. Инвестициите в инфраструктурата и в създаването на нови работни места са водещи в това отношение.
Ставрева направи препратка към борбата с демографската криза и посочи, че тя не е възможна без дългосрочна стратегия за адекватна регионална и аграрна политика. Защото в условията на криза земеделският сектор може да създаде нови работни места и да промени перспективата за развитие на регионите. По време на пандемията станахме свидетели на важната роля на земеделските производители и като стожер на продоволствената сигурност, припомни тя.
В големия дебат на колко скорости ще се движи Европа в бъдеще, България трябва да даде своя отговор чрез формулиране на политики, които ще намаляват различията между регионите и ще изграждат мостове между граждани, общности и държави, посочи Петя Ставрева.
Според нея дискусиите за бъдещето на ОСП и разпределението на средствата за земеделие, опазване на околната среда и качеството нахраните провокират много очаквания. През новия програмен период и българските, и европейските фермери очакват по-справедливо, равнопоставено и устойчиво подпомагане на производителите в общността.
Не е важно само колко средства усвояваме, а какъв е дългосрочният ефект от тях за производителите, потребителите и развитието на регионите, подчерта лидерът на Обединени земеделци.
За да бъде България модерна, развита и успешна европейска страна, е необходимо да се обединят усилията на институциите и гражданите, за преодоляване на трудностите и препятствията. И това може да стане като изграждаме мостове, а не като чертаем разделителни линии в българското общество, завърши Петя Ставрева.
Еврокомисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел представи пред участниците във форума основните инструменти по програмите в своя ресор „Хоризонт Европа“ и „Еразъм+“ и посочи възможностите те да се комбинират с други фондове и програми за постигане на максимален ефект от инвестициите.
Тя изтъкна, че една от основните новости на "Хоризонт Европа" е новият подход за фокусиране на действията върху ограничен брой мисии, които имат високо обществено значение.
Мисиите са пет и имат широкоспектърен обхват. Първите две са за борбата с рака и с климатичните промени. Третата е за интелигентните градове. Следват мисиите за здравето на почвите и храните и за опазване на океаните и моретата.
Всяка от тях има конкретни цели и срокове за осъществяването им. До 2030 г. например 75 на сто от почвите в Европа трябва да бъдат здрави.
Мисията за здрави почви и храни ще съчетава научни изследвания и иновации, обучение и консултации, както и демонстриране на добри практики за управление на почвите чрез използване на така наречените „живи лаборатории“ и демонстрационни центрове, обясни еврокомисарят. Амбицията е да бъдат създадени „1000-2000 такива лаборатории в различни европейски региони“ Габриел не изключва такава лаборатория да има и у нас.
Еврокомисарят подчерта, че „вярва в потенциала на българските земеделци, които са отворени към новото, съчетавайки го с традиционното“.
„Хоризонт Европа“ предвижда клъстер насочен към „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“. Това е уникална възможност и за българското селско стопанство. Много е важно да изградим силна иновационна екосистема, включваща и веригата на селското стопанство и храните, каза Габриел.
Мария Габриел засегна и темата за Европейския съвет за иновации (ЕСИ), който от една година работи като пилотен проект. Той предоставя финансиране за подкрепа на иновативни проекти с фокус върху малките и средните предприятия. Предвижда се бюджетът на ЕСИ да бъде 10 млрд. евро като 70 % от бюджета са определени за малки и средни предприятия, включително стартиращи компании.
По време на кризата видяхме, че по различен начин трябва да се отнасяве към европейските фондоре, отбеляза тя и изтъкна, че Европа изостава по отношение на иновациите, в сравнение със САЩ и Китай.
За да се обърне тази статистика, по „Хоризонт 2020“ има покана за екологични проекти в 10 области, включително в аграрния сектор, каза още Мария Габриел. Важно е всичко, което правим да достига до хората, подчерта тя.
Днес наблюдаваме целенасечено въздействие върху обществения дневен ред в България, което отмести поглед от важните за страната неща, каза пред форума доц. Антоний Гълъбов. Той изтъкна финансовата стабилност у нас и определи като грешка, че сега, когато приключва един финансов период, това не се използва. Вместо това в европейските медии се води тежка кампания срещу България, инспирирана от тук. Тя ощетява образа на страната ни, нейния публичен интерес и ще ни лиши от възможност да привлечем повече средства, смята доц. Гълъбов.
Като важна стъпка тази година той изтъкна присъединяването на България към Европейския банков съюз, което, по думите му, дава гаранция за спестяванията на българските граждани.
Гълъбов изтъкна подходът на еврокомисаря Мария Габриел, който „позволява те да бъдат сплитани“. Например, ако водеща тема е земеделието, да се проследи къде има аграрни университети и училища, в които се подготвят кадри за земеделския сектор. Способността да свързваме отделни проекти ще ни даде повече възможност, убеден е той.
„България от години е бенефициент на финансовите помощи на ЕС, в страната са постъпили милиардни фондове, които са допринесли видимо за нейното развитие. Българите знаят това, поради което включително по тази причина в голямото си мнозинство подкрепят членството на страната в ЕС“, посочи в приветствието си към форума Торстен Гайслер - ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” за България.
Той подчерта, че в лицето на България Европа е спечелила партньор, отличаващ се в ЕС винаги с конструктивно сътрудничество и волята да работи за конструктивни решения, приемливи за всички страни-членки.
Гайслер припомни, че по време на кризата с коронавируса Европейският съюз е приел най-големия пакет от помощи в историята си. Според него обаче „на цифрите трябва да се даде лице, за да станат нагледни и убедителни за хората“.
Затова и в България тряба да има конкретна визия как ще се използват европейските пари, убеден е Торстен Гайслер.
И пътят за това е да бъде обяснено на „всеки българин и българка как той или тя лично ще има полза от тях“. Защото повечето хора не мислят в абстрактни категории. Те искат да знаят какво конкретно ще се промени към по-добро за тях в бъдеще.
Можем да бъдем доволни само, когато хората почувстват това. Само тогава можем да кажем, че всички ние сме имали успех.
И ако искаме идеята за европейското единство да продължи да побеждава национализма, нанесъл толкова щети на Европа, трябва да имаме успех, смята Торстен Гайслер.
На форума бяха дискутирани възможностите за работа с европейски програми през следващия програмен период, приоритетите в дневния ред на Европа и предизвикателствата за страната ни, както и българският опит в усвояването на европейските фондове. Акцентирано беше на възможностите, от които може да се възползва България, в следващия програмен период в областта на иновациите и новите технологии, насочени към бизнеса и земеделието.
