При пълен хаос и погазване на процедурните правила премина разглеждането на промените в Изборния кодекс, предложени от ГЕРБ.
Предния ден депутатите приеха, че на следващите избори ще може да се гласува и с хартиени бюлетини, и с машини, заради което влязоха в тежък конфликт с опозицията.
Повод за безредието в четвъртък станаха новите правила за избор на Велико Народно събрание. Проблемите започнаха, когато трябваше да се гласува предложението да се обособят отделни глави в кодекса, посветени на обикновен и велик парламент. При разглеждането й в правната комисия на Народното събрание тази идея беше отхвърлена заради общата съпротива на БСП, ДПС и „Обединени патриоти“.
Днес се очакваше да се случи същото. В началото така и стана - беше одобрено искането на социалистите съответната разпоредба да отпадне. С това работата по този текст беше приключила.
Напук на парламентарните правила обаче депутатите от ГЕРБ – умишлено или просто поради некомпетентност – подложиха на гласуване и предложението на правната комисия същият текст да бъде премахнат. Това обаче не беше прието – и така изведнъж се оказа, че едно и също законодателно предложение е било първо отхвърлено, а впоследствие одобрено.
Това хвърли в пълно безредие пленарната зала. „Какво ще запишем в Изборния кодекс? Веднъж параграфът беше отхвърлен, веднъж не беше отхвърлен. Отпаднал ли е или не е отпаднал?“, попита с недоумение соцдепутатът Георги Гьоков, цитиран от в.Сега.
Отначало управляващите се направиха, че нищо особено не е станало, и се опитаха да продължат работата с кодекса. Социалистите обаче упорстваха и изведнъж паниката, че са объркали закона, обхвана депутатите на Бойко Борисов. „Давам 5 минути почивка, никой да не напуска залата!“, нареди шефът на парламента Цвета Караянчева.
Последва суетене, френетично ровене в доклада по законопроекта и проверки по телефона кой за какво и как е гласувал. Накрая управляващите предложиха компромис – оригиналното им предложение да се гласува отново. Така и стана – този път текстът беше подкрепен само от ГЕРБ и всички въздъхнаха с облекчение, че законодателната катастрофа е избегната.
БЕЗ СМЕСЕНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА ЗА ВНС
Суматохата около наглед маловажното предложение беше толкова голяма, тъй като всъщност това предвести и края на идеята на ГЕРБ при избори за ВНС половината депутати да бъдат избрани по мажоритарната избирателна система, а другата половина – по пропорционалната. Тук отново се противопостави импровизираната коалиция между БСП, ДПС и патриотите. Мотивите бяха ясни – хората на Корнелия Нинова и на Ахмед Доган бяха принципно настроени срещу свикването на ВНС, а партньорите на ГЕРБ възразиха срещу приемането на специални правила за избор на велик парламент, защото смятат, че противоречи на конституцията. От ГЕРБ не оказаха съпротива и инициативата им беше смачкана с гласовете на 110 депутати.
ЦИК ЩЕ ОТГОВАРЯ ЗА МАШИНИТЕ, А НЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО
Управляващите възложиха на Централната избирателна комисия (ЦИК) да осигури придобиването на устройства за гласуване, както и да изпълни задачите по организацията и провеждането на машинния вот. Направиха го напук на възраженията на изборните комисари, които поискаха закупуването или наемането на устройствата да се поеме от Министерския съвет, или поне да се позволи на комисията да възлага на други държавни органи дейности около машинното гласуване.
Така всъщност ГЕРБ и патриотите свалиха от правителството отговорността за евентуален провал на машинното гласуване, което за първи път трябва да се проведе в цялата страна.
Също по искане на ГЕРБ се прие, че устройствата няма да бъдат ползвани за местния вот, а на парламентарни, президентски и европейски избори. Без машини остават секциите с по-малко от 300 избиратели, избирателните места в чужбина, в лечебни заведения, специализирани институции за социални услуги.
СЕКЦИОННИТЕ ПРОТОКОЛИ: НЕ ОПРОСТЕНИ, А УСЛОЖНЕНИ
Одобрено беше предложението на управляващите да не се вписват редица данни от изборите в секционните избирателни протоколи. Тук става въпрос за броя на избирателите, вписани в допълнителната страница на избирателния списък; броя на сгрешените бюлетини; броя на неизползваните бюлетини.
В същото време редица други данни, които досега бяха вписвани поотделно, вече ще влизат в обща графа – общият брой на различните видове недействителни бюлетини, сгрешените бюлетини, както и унищожените от секционните избирателни комисии (СИК) бюлетини. Всичко това беше направено под предлога, че така протоколите ще бъдат опростени и съответно ще се намалят чудовищният брой грешки, които СИК-овете правят.
От БСП контрираха, че наблъскването на данните в едно ще доведе до точно обратния на търсения ефект. „Има разлика дали се изписват данните последователно в различни редове или накуп. Това разбирате ли го? Че когато ги съберете губите информация?“, обърна се към управляващите соцдепутатът Крум Зарков. И предрече: „След този изборен процес не две трети, а сигурно три четвърти от протоколите ще са сбъркани. И причината за това е в целенасочено и целеустремено създаване на предпоставки за фалшификация.“
ПРЕЗИДЕНТЪТ НАЛАГА ВЕТО
Поредното спорно законотворчество на управляващите предизвикаха реакцията и на президента Румен Радев. Държавният глава обяви, че ще със сигурност ще наложи вето на промените в кодекса, тъй като смята, че създават възможности за манипулации в изборния процес. Но не уточни дали ще ги върне изцяло или ще възрази срещу само част от поправките.
